О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
[населено място], 24.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 641/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София, чрез адв. К. Д. срещу решение №131 от 8.01.2010г., постановено по в.гр.т.дело №463/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] – Плевен за стойността на липсващо слънчогледово семе над допустими и договорени загуби, съгласно чл.3 от сключения между страните договор от 2.10.2007г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и за претендирана неустойка за неизпълнен договор по т.6 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на насрещната страна разноски в размер на 14 710.32 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси.
В писмен отговор [фирма], чрез адв. П. Ш. – в несъстоятелност излага подробни съображения за отсъствие на двете предпоставки чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
За да постанови обжалвания резултат – отхвърляне на обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1 за сумата от 224 015.73 лв. с ДДС, представляваща стойността на 176 113 кг. липсващо слънчогледово семе и за сумата от 4030лв. по иска чл.92 ЗЗД, въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че на 2.10.2007г. между страните по делото е сключен договор за наем на силоз, намираш се в[населено място] , П. област с наемна цена 2500 лв. без ДДС и такса вход и изход в размер на 1лв., като с оглед на поетите в договора права и задължения от всяка от страните, го е квалифицирал като смесен договор, който съдържа и белезите на договор за влог за съхранение на приетото количество зърно. Направен е извод, че сделка, сключена между търговци с предмет на дейност съхранение и търговия със зърно, е търговска сделка и като такава се регламентира от специалните закони – ТЗ и Закона за съхранение и търговия със зърно / ЗСТЗ/, като специалният закон изключва приложението на общия – ЗЗД. Ответното дружество има качеството на влогоприемател по смисъла на чл.8 ЗСТЗ, притежава лиценция за публичен склад за зърно от 16.07.2007г. на министъра на земеделието и горите, а в предмета му на дейност е включено съхранение на вложено зърно, издаване на складови разписки и отговаря на изискването за публичен склад. Като е изходил от целта на специалния закон – ЗСТЗ, ВтАС е счел, че не е допустимо да възникват отношения между търговци за съхранение на зърно под друга форма. Не прилагането на специалния закон – Закона за съхранение и търговия на зърно означава заобикалянето му, което води до недействителност на договора от 2.10.2007г. по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, с оглед на което за ищеца по делото стои възможността да търси защита на правата си по реда на чл.55 ЗЗД, но не и на основание неизпълнен договор по чл.79 ЗЗД. Договорът от 2.10.207г. няма съдържанието на договор за влог в публичен склад, съгласно чл.574, ал.2 ТЗ, поради което е обявен от съда за нищожен поради липсата на форма за действителност.
Първият процесуален въпрос е по приложението на чл.269 ГПК: следва ли е въззивният съд да се произнася по нереливирани във въззивната жалба оплаквания, на които въззивникът не се е позовал и по конкретно може ли съдът служебно да се произнася по действителността на един договор, след като в жалбата въззивникът не релевира оплаквания за неправилност на решението, поради нищожност на договора. Процесуалният въпрос е поставен като значим за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касатора процесуален въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК. Безспорно въпросът за правомощията на въззивният съд се явява релевантен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При ограниченият въззив правомощията на въззивния съд са ограничени от посоченото в жалбата, служебно единствено се произнася по валидността и допустимостта на решението на първоинстанционното решение. Разпоредбата обаче е ясна, не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има съдебна практика. Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона, какъвто не е случая. Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK има изразено становище по въпроса може ли съда служебно да се произнася по действителността на договор.
Поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.378 ГПК и следва ли въззивната инстанция да допуска доказателства по искане на страната, която не е дала отговор и при отсъствие на причини не е посочила или представила доказателствата по делото и за правомощията на въззивния съд, е въпрос значим за правата и задълженията на страните в процеса, но в случая той не е решаващ за крайните изводи на съда за отхвърляне на обективно съединените искове. Исковете са отхвърлени като неоснователни поради липсата на валидно основание, а не поради тяхната недоказаност, съобразно събраните в двете инстанции доказателства. Според чл. 378 ГПК, правилата на първоинстанционното производство се прилагат и при производството пред въззивната инстанция, но това е само тогава, когато няма специални такива, предвидени и приложими във въззивното производство.
Доколкото се твърди, че разпоредбата на чл.8 от ЗСТЗ е неясна, допълнителната предпоставка по обусловилия изхода на спора материалноправен въпрос дали отношенията между търговци за съхранения на зърно се уреждат единствено от договора за публичен склад следва да бъде квалифицирана по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. Тъй като в изложението си за касационните основания касаторът изобщо не поддържа становище, че поставеният от него въпрос по приложението на чл.8 от ЗСТЗ е от значение за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване. Освен това следва да се има предвид, че в решение № 102 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 835/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието че съществуването на правоотношение по договор за влог, когато предмет на същия е зърно, следва да бъде преценявано единствено с оглед изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно, респ. на Глава Тридесет и четвърта на Търговския закон „В“, с оглед изричното препращане на чл. 15 ЗСТЗ, но не и с оглед общите гражданскоправни разпоредби на чл.250 и сл. ЗЗД. Приемането на обратното е в явно противоречие със закона, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 8.01.2010г., постановено по в.гр.т.дело №463/2009г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: