О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 25.11.2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4212 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от „Симол“ ЕАД, [населено място], представлявано от Н. С. Я., чрез процесуалните представители адвокат В. З. и адвокат Д. П. частна жалба срещу определение № 158/18.07.2019 г. по гр.д. № 357/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила решение № 4426/24.08.2017 г. по гр. д. № 108/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, като подадена извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно, поради което се моли за отменянето му и разглеждане на молбата за отмяна по същество.
Според жалбоподателя изводът на тричленния състав на Първо ГО на ВКС в обжалваното определение, че при връчването на съобщенията по гр.д.№108/2016г. на ОС-Благоевград са спазени изискванията на чл.50, ал.3 ГПК, е неправилен, тъй като не е обсъден фактът, че в акта на упълномощаване на лицето, получавало съобщенията, не се съдържат права за приемане на съдебни книжа, нито фактът, че лицето, приемало съобщенията, не е служител или работник на „СИМОЛ“ЕАД. Поддържа също така, че съдът не е обсъдил всички, събрани по делото доказателства и неправилно е игнорирал представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от НАП, което установява, че за периода 01.10.2013г. – 25.10.2018г. дружеството няма регистрирани трудови договори и няма назначени работници, т.е. удостоверява обстоятелството, че получавалата призовки и съобщения К. С. не е служител или работник на дружеството, като същата работи по трудов договор в „СИНЕМАКС ТИЪТЪР“ЕООД, регистрирано на същия адрес като дружеството-жалбоподател. Поддържа също така, че в противоречие със съдебната практика връчващият призовки и съобщения съдебен служител не е положил необходимата грижа при връчването и не е положил никакви усилия да бъде идентифицирано лицето, на което връчва съдебните книжа.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва подадената от „СИМОЛ“ЕАД частна жалба, като счита същата за неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК „Вес-Инвест-Н“ЕООД чрез процесуалния си представител адв.М. А., оспорва подадената от „СИМОЛ“ЕАД частна жалба, като счита същата за неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения.
С влязло в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 4426 от 24.08.2017 г. по гр. д. № 108/2016 г., е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу „Симол“ ЕАД [населено място] и „Вест инвест-Н“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на държавата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04379.612.93.4 , представляващ синдикален клуб „Амони“.
С молба вх. № 3945 от 30.10.2018 г., „Симол“ ЕАД [населено място] е поискал влязлото в сила решение да бъде отменено като се позовава на първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че преписът от исковата молба, призовката за заседанието по делото и първоинстанционното решение са връчени на лице, което не е било служител и е непознато за дружеството. В подкрепа на тези твърдения е представено удостоверение от ТД на НАП – София от 25.10.2018 г., съгласно което от 01.10.2013г. до датата на издаването му в информационната система на НАП не са регистрирани от „Симол“ ЕАД трудови договори и няма назначени работници по чл. 62, ал.5 КТ.
Сезираният с молбата за отмяна състав на Първо ГО на ВКС е приел, че същата е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал.1 ГПК. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 и 3 ГПК мястото на връчване на призовки и съобщения на търговци, е последният посочен в търговския регистър адрес. Установено е, че седалището и адресът на управление на „Симол“ ЕАД, вписани в търговския регистър, е [населено място], пл. “Г.И.“ № 3. Констатирано е, че съобщението за връчване на преписа от исковата молба се е върнало с отбелязване в графата за получател „Кр.С.-сч-л“ с положен подпис. Призовката за първото заседание е връчена на 14.03.2017 г. като в графата за получател е записано „К. С. – служител“ и е положен подпис. Съобщението за решението, постановено на 24.08.2017 г. по гр.д.№ 108/2016 г. е изпратено на същия адрес и е върнато с отбелязване, че е получено от „Кр. С.-служител“. От събраните гласни доказателствени средства е установено, че К. С. е работила по трудов договор със „Синемакс“ ООД, което се помещава на адрес [населено място], [улица] , където е и посоченият в търговския регистър адрес на управление на „Симол“ ЕАД, но там няма офис на дружеството и тя е получавала съдебни книжа за „Симол“ ЕАД въз основа на пълномощно. По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на С. Я., управител на дружество „Симол“ ЕАД на 27.12.2007г., с което той е упълномощил К. И. С. до го представлява пред държавните, общински, съдебни и др. органи, както и да подписва, подава, издава и получава книжа във връзка с дейността на дружеството. Молителят е представил писмено изявление на изпълнителния директор на „Симол“ ЕАД Н. Я. за оттегляне на нотариално завереното пълномощно, издадено в полза на К. С. с отбелязване от нея, че го е получила на 08.06.2015г.
П. състав на ВКС е приел, че призоваването и връчването на съобщенията по гр.д. №108/2016 г. на Благоевградския районен съд, решението, предмет на молбата за отмяна, е извършено на адреса на управление на дружеството-молител на упълномощено лице като оттеглянето на пълномощното няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Посочено е, че обясненията на К. С., че не е обърнала внимание какви документи е получила не могат да бъдат възприети за достоверни, тъй като след получаването на призовките, отрязъкът за страната е оставал при нея и тя е имала възможност впоследствие да го върне на съда, ако действително към момента на получаването вече й е било връчено изявлението за оттегляне на пълномощното. Прието е, че доводът на молителя, че призовкарят не е изпълнил задълженията си да положи необходимата грижа за идентифициране на лицето, на което са връчени съдебните книжа, не опровергава редовността на връчването, след като К. С. потвърждава пред съда истинността на подписа на получател. Счетено е, че отбелязването, че е служител или счетоводител на дружеството не е от значение за редовността на връчването с оглед представеното пълномощно, истинността на което молителят не е оспорил.
Взето е предвид, че връчването на съобщенията и призовките е извършено на адреса на дружество „Симол“ ЕАД, вписан в търговския регистър, на който не е имало негов офис и канцелария, за да е било възможно да се връчи на управителя или на друг служител на дружеството. Посочено е, че по силата на чл. 50 ал.4 ГПК е следвало да се залепи уведомление по чл. 47 ал.1 ГПК, чрез което се фингира връчване, като при процедиране по този начин също няма гаранция, че книжата фактически са могли да бъдат получени от дружеството. Формиран е решаващ правен извод, че решението по гр. д. № 108/2016 г. на Благоевградския районен съд е редовно връчено на 13.09.2017 г. на пълномощник на „Симол“ ЕАД, поради което тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК към датата на подаване на молбата за отмяна на 20.10.2018 г. е изтекъл и същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства изводът на тричленния състав на Първо ГО на ВКС, че решението по гр.д.№108/2016г. на Благоевградския районен съд е надлежно връчено на упълномощено да получава съдебни книжа лице на 13.09.2017г. следва да бъде споделен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение не е съобразена съдебната практика за начина на връчване на съдебни книжа, както и за удостоверяването на връчването. Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС /решение №56/17.06.2014г. по т.д.№2705/2013г. на ВКС, Първо ТО; определение №22/17.01.2012г. по ч.т.д.№886/2011г. на ВКС, Първо ТО; определение №470/10.08.2015г. по ч.т.д.№1253/2015г. на Първо ТО на ВКС; определение №460/30.09.2016г. по ч.т.д.№1460/2016г. на Второ ТО на ВКС; определение №173/13.04.2018г. по ч.т.д.№770/2018г. на Първо ТО на ВКС/ връчването на съобщения и призовки на търговци и юридически лица става на последния посочен в съответния регистър адрес, в канцеларията на адреса по чл.50, ал.1 ГПК и може да се извърши чрез всеки служител или работник, който е съгласен да ги приема, като за връчителя законът е въвел изискване за посочване на кой находящ се в канцеларията по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК работник или служител е връчил съобщението, като отрази имената и длъжността му, но на връчителя не са възложени функции по проверка на твърдението относно заеманата от лицето длъжност – съдържание на щатното разписание, гласни доказателства и др. Приема се, че при евентуално оспорване, че призоваването е нередовно, страната е тази, която трябва да установи/докаже, че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е неин работник или служител. С тази съдебна практика тричленният състав на Първо ГО изцяло се е съобразил, постановявайки обжалваното определение, като е приел, че не съществува пречка съдебните книжа да бъдат връчвани и на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, както и че получавалото съобщенията и призовките лице е надлежно посочено в тях, още повече, че в случая е установено, че дружеството не е имало служители, работещи по трудов договор и именно чрез упълномощаването на Кр.С. представляващият дружеството е осигурил възможността изпращаните до дружеството съдебни книжа да бъдат получавани на регистрирания адрес на управление. Призовките и съобщенията са връчени на посочения в търговския регистър адрес, поради което според практиката на ВКС следва да се приеме за редовно.
Неоснователно е оплакването, че при постановяване на обжалваното определение не са взети предвид всички, събрани по делото доказателства – при постановяване на определението тричленният състав на Първо ГО на ВКС е взел предвид данните, съдържащи се в издаденото от НАП удостоверение, както и доказателствата, представени във връзка с упълномощаването на К. С.. Взето е предвид и обстоятелството, че в пълномощното изрично е посочено, че К. С. е упълномощена да представлява дружеството пред съдебните органи и да получава книжа във връзка с дейността на дружеството. Изводът, че оттеглянето на пълномощното не може да бъде противопоставено на държавата в качеството ? на ищец в първоинстанционното производство, респ. на ответник по подадената молба за отмяна, поради липсата на достоверна дата, съответства на разпоредбата на чл.181 ГПК.
Изразеното в обжалваното определение становище, че залепването на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, чрез което се фингира връчване, не дава по-големи гаранции, че книжата фактически са могли да бъдат получени от дружеството, не обосновава крайния извод за надлежно извършено връчване, поради което относимите към него доводи на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 158/18.07.2019 г. по гр.д. № 357/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: