3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 25.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1649/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Х. Д. срещу решение №570 от 09.03.2018г. по т.д. 6156/17г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – „Банка ДСК”ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк М.Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът Д., чрез пълномощника си – адв. Ч. Д. е поддържала наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК като е заявил, че решението било постановено в противоречие с изброена практика на ВКС. Направено е оплакване, че въззивният съд бил обсъждал доказателства приложени към заповедното производство, които не били приобщени към доказателствата по делото и не били събрани от него, както и това, че банката била претендирала вземането си в общ размер, като предсрочно изискуемо, поради което присъждането на сумите равни на падежиралите вноски било неправомерно изменение на заявлението по чл.417 ГПК, което било недопустимо, съобразно ТРОСГТК №4/14г. Така са поставени няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени с основния въпрос, спрямо чийто отговор същите биха били удовлетворени- „ Допустимо ли е предявения иск по реда на чл.422 от ГПК да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а вноските с настъпил падеж са включени в общо предявената сума”. Както този въпрос, така и другите въпроси, са били предмет на разглеждане от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при ВКС, поради което производството по делото е било спряно на основание чл.292 ГПК.
По тълкувателно дело №8/17 е постановено решение, поради което спряното производство следва да бъде възобновено. С цитираното тълкувателно решение е прието, че е допустимо предявеният по чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване заявлението по чл..417 ГПК. Предявеният иск по чл.422 ГПК може да бъде уважен само по отношение на падежиралите към датата на формиране силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Прието е още, че разграничаването на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението по чл.417 ГПК не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по чл.422 ГПК.
С оглед така приетото и след като възивното решение е изцяло в съответствие с него, касаторът не обосновава довод за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като сочената от нея практика е ирелевантна, с оглед постановеното тълкувателно решение. Същото разрешава всички въпроси поставени от касатора, с оглед уважаване на иска по чл.422 ГПК по отношение на падежиралите вноски.
С оглед изложеното, касационно обжалване на акта не следва да бъде допуснато.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. №1649/`18г. на ВКС, І т.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №570 от 09.03.2018г. по т.д. 6156/17г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: