3
определение по гр.д.№ 1593 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 04.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 1593 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. срещу решение № 2625 от 12.12.2013 г. по гр.д.№ 2010 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1555 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 648 от 2012 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от М. М. С. срещу М. К. С. и А. Т. А. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на съсобственото между страните дворно място с площ от 273 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.51.225 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-40 от 14.07.2007 г. на Изпълнителния директор на А..
К. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 89 от 15.07.2009 г. по т.д.№ 700 от 2008 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 176 от 03.11.2010 г. по т.д.№ 118 от 2010 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 506 от 29.03.1974 г. по гр.д.№ 2779 от 1973 г. на ВС, Първо г.о., решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 1510 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1332 от 21.06.1976 г. по гр.д.№ 853 от 1976 г. на ВС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. „Есктра петитум” ли е произнасянето на съда, когато в производството по чл.32, ал.2 от ЗС е поискано разпределение на ползването само на незастроената част от дворното място, съдът „служебно” да включи и застроената част от дворното място, 2. Задължен ли е съдът в производството на спорна администрация да разреши спорния въпрос по целесъобразност при маломерност на площта за разпределение и при липса на вариантност и 3. Подлежи ли на разпределение по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на застроената част от съсобстното дворно място.
В писмен отговор от 04.03.2014 г. ответниците по касационната жалба М. К. С. и А. Т. А. оспорва същата. Претендират за направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна /ищец по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, който е неоценяем.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, въззивният съд е приел, че макар да е налице съсобственост, искът за разпределение на ползването на съсобственото на страните дворно място следва да се отхвърли, тъй като след като се предвиди място за достъп до построените в мястото сгради от към улицата и място около сградите за осъществяване на обслужването им, оставала много малка незастроена част от мястото, която би могла да се разпредели за ползване.
Това решение противоречи на посочената от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и решение № 1332 от 21.06.1976 г. по гр.д.№ 853 от 1976 г. на ВС, Първо г.о., постановено по реда на отменения ГПК/, в която се приема, че маломерността на мястото, чието разпределение се претендира, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Поради това касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2625 от 12.12.2013 г. по в.гр.д.№ 2010 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделение за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.