Ч. гр. д. № 2148/2015 г. на ВКС, І г. о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 206
София, 04.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ч.гр.дело № 2148/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от И. Г. И., чрез пълномощника й адв. Л. М. срещу определение № 87/13.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1158/30.12.2014 г., постановено по гр.д. 4402/2014 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на И. Г. И. и С. С. И. и е отказано възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване на решение № 604/27.06.2014 г. по гр. д. 4402/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на определението по процесуалноправния въпрос дали неадминистрирането, включително и чрез не поставяне на входящ номер в деловодството на съдебното учреждение, на депозирана от страната въззивна жалба, представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и налице ли са основанията поради това за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, при наличието на причини, свързани с неадминистрирането в деловодството на съдебно учреждение на депозираната от страната жалба, по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. За да обоснове наличието на специално основание, касаторът излага доводи, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК е неясна, доколкото не съдържа изчерпателно кои обстоятелства се приемат за непредвидими и форсмажорни и на базата на какви критерии.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
С молба от 15.08.2014 г. ответниците в първоинстанционното производство И. Г. И. и С. С. И. са поискали възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното решение № 604/27.06.2014 г. по гр.д. 4402/2014 г. С определение № 1158/30.12.2014 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на молителите като е счел, че твърденията, на които се позовават във връзка с неадминистрирането на въззивната им жалба от съдебните служители не са особени непредвидими и непреодолими обстоятелства, следователно не е налице обективна невъзможност, обуславяща пропускането на срока за въззивно обжалване. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд се е позовал на трайната непротиворечива съдебна практика, според която обстоятелствата, годни да обусловят възстановяване на срока са такива, които стоят извън волята на страните и не могат да се преодолеят от нея въпреки положените усилия. Въззивната инстанция е възприела установените факти, че след проверката по входящия регистър на съда, не се установява подаване на процесната въззивна жалба, противно на изложените твърдения на молителката. При тези съображения въззивният съд е достигнал до извода за липса на основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване и е потвърдил първоинстанционното определение.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е фактически, той касае формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при преценка на твърденията на молителите в съпоставка с установените конкретни обстоятелства по делото, подведени под хипотезата на законовите разпоредби. Въпросът не съдържа правно разрешение и не може да обуслови наличието на общото основание за допускане до касационно обжалване. Когато страната или пълномощникът й подават книжа в канцеларията на съда, те следва да следят за обработването им по предвидения в чл. 34 Правилник за администрация на съдилищата. Това изискване отговаря на задължението на страната да положи дължимата грижа при водене на делото, именно като изисква поставянето на щемпел с датата на подаването на книжата, включително и върху нейния екземляр. Вписването на подадената въззивна жалба във входящия регистър и поставянето на щемпел с датата върху преписа от същия документ, който остава за страната, доказват времето и мястото на извършване на процесуалното действие, което в случая е подаване на въззивна жалба и администрирането й от съда, чрез който е подадена. Жалбоподателят не сочи причина за неизпълнението на тази дейност от страна на съда и неупражняването на предоставената на страната възможност, съставляваща особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ГПК, което да я е възпрепятствало да упражни по предвидения в закона ред и в срок правото си на въззивна жалба. В обобщение следва да бъде направен извода, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР №1/2009 г. по тълк. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основание за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 87 от 13.03.2015 г. по ч.гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: