О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.206
гр. София, 05.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2489 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №280 от 13.07.2017 г. по гр.д.№267/2017 г. на СОС в частта му, с която е потвърдено решение №181 от 13.01.2017 г. по гр.д.№630/2015 г. на РС Пирдоп в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу ПК „Напред” иск по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата от 14 714.30 лв. до пълния предявен размер от 24 997 лв., стойност на извършени от [фирма] подобрения в нает имот и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, по отношение на които не се поддържа наличие на някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. Кое е определящо за доказване размера на обогатяване и обедняване – счетоводната или техническата експертиза и коя има водеща роля. 2. Какъв вид доказателство е СТЕ – пряко или косвено и при условие че не е оспорена, каква е доказателствената й тежест. 3. Има ли равенство между вложени разходи за подобрения и увеличение стойността на един обект.
Ответникът по касационната жалба – ПК „Напред” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като обжалва решение №280 от 13.07.2017 г. по гр.д.№267/2017 г. на СОС в частта му, с която е потвърдено решение №181 от 13.01.2017 г. по гр.д.№630/2015 г. на РС Пирдоп в частта, с която ПК „Напред” е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 14 714.30 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г. до окончателното изплащане, стойност на извършени от [фирма] подобрения в нает имот и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо в частта по иска за присъждане на обезщетение за забава и неправилно – в останалата част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси /вторият и третият от които уточнени от настоящата инстанция/, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Необходимо ли е по иск, предявен от страна по договор срещу другата, за присъждане на обезщетение за извършени подобрения по време на действието на договора, да се изследва съдържанието му, за да се определи точната правна квалификация и какви са последиците от произнасянето по иск с неточна правна квалификация, респективно има ли задължение въззивният съд да следи служебно за точната правна квалификация. 2. За дължимите от въззивния съд процесуални действия, при наличие на нередовности на исковата молба, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице. 3. Когато посочените в чл.145 и л.146 от ГПК съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълен обем следва ли да се счита преклудирана възможността на страната да твърди нови факти и обстоятелства и да сочи нови доказателства, относими към спорното право и длъжен ли е в тази хипотеза въззивният съд да обсъди заявените извън срока по чл.131 от ГПК възражения. 4. При направено с отговора искане да се представят оригиналите на документи, приложени към исковата молба, длъжен ли е съдът да се произнесе с изрично определение по чл.183 от ГПК, задължавайки ищецът да представи оригиналите или официално заверени преписи. 5. Следва ли да се счита увеличена стойността на наетия имот с извършените от наемателя подобрения – незаконни строежи, при нежелание на наемодателя – собственик на имота, да ги запази и налице ли е в този случай обогатяване на наемодателя собственик, ответник по иск по чл.59 от ЗЗД. 6. Страната, която носи доказателствена тежест за установяване по делото на съответните факти следва ли да проведе пълно и главно доказване за тези факти и при липсата му, следва ли съдът да приеме за неосъществили се в обективната действителност на недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.
[фирма] заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правното основание на иска, изведено от твърденията в исковата молба, е чл.59 от ЗЗД – обезщетение за неоснователно обогатяване. Посочил е, че от събраните по делото доказателства-експертизи и свидетелски показания се установява, че [фирма] е извършило подобрения в наетия от него имот /собственост на наемодателя ПК „Напред”/, в качеството си на държател /без в договора да е посочено за чия сметка са/, като същите са извършени със съгласието на собственика, тъй като проекта за „лятната градина“ е заплатен от ПК „Напред”. Изложил е съображения, че наемателят подобрител, извършил подобренията със съгласието на наемодателя, има право да получи по-малката от двете стойности: на обедняването му /извършените разходи за строителство/ и на обогатяването на ответника /увеличената стойност на имота/, като отговорността на наемодателя за дължимото обезщетение за направени разходи е не за всички разходи, а само за онези, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. Анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е достигнал до извод, че стойността, с която е обеднял наемателя е 14 714.30 лв. /извършените разходи/ и тъй като стойността на обогатяването – 22 705 лв., е по-висока, то следва да се присъди по-малката от двете стойности, а именно сумата от 14 714.30 лв., ведно със законната лихва от датата на поканата за заплащане на подобренията – 21.12.2013 г. /предхождаща подаването на исковата молба на 21.12.2015 г./ до окончателното изплащане. По отношение доводите на ПК „Напред”, че за изграждането на обекта „лятна кухня“ към „лятна градина“ не е учредено право на строеж от страна на кооперацията и че липсва разрешително за строеж, въззивният съд е посочил, че същите не следва да бъдат обсъждани като несвоевременно направени, тъй като пропускането на преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК е обвързано с настъпване на указаните в чл.133 от ГПК неблагоприятни последици – ответникът губи възможността да извърши предвидените в чл.131 от ГПК процесуални действия в по-късен момент, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Настоящият състав намира, че решението в обжалваната от касатора [фирма] част, не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Освен, че касаторът не е въвел твърдения за наличие на някое от селективните основания по чл.280, ал.1 от ГПК по отношение на формулираните въпроси, то третият от тях, не е обусловил решаващата воля на съда, тъй като въззивният съд не е поставил знак на равенство между вложени разходи и увеличена стойност на имота /както бе посочено, присъдена е по-малката от двете стойности/, а първите два въпроса /свеждащи се до доказателствената стойност на заключенията на приети по делото експертизи/, са решени изцяло в съответствие с константната и непротиворечива практика на ВКС. Съгласно тази практика съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените от касатора ПК „Напред” първи, трети, четвърти, пети и шести въпроси. С четвъртия въпрос се твърди наличие на извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение, за което обаче липсва наведен довод във въззивната жалба, поради което липсва и произнасяне на въззивния съд в тази насока, а с първи и шести от въпросите се оспорва правилността на направените от въззивния съд изводи – относно липсата на уговорки между страните по процесния договор за наем за чия сметка ще са извършените от държателя наемател подобрения и относно паричното изражение на увеличената стойност на имота, която правилност обаче не подлежи на преценка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби.
На следващо място при произнасянето си въззивният съд се е съобразил с разрешенията дадени в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с константната практика на ВКС по приложението на чл.131 и чл.133 от ГПК, според която преклузията на чл.133 от ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Пропускането на преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК не лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, но пропускането на възможността да се направят възражения /вкл. правоизключващи/ в срока по чл.131 от ГПК, не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск. От друга страна в случая във въззивната жалба на посочения касатор не са се съдържали твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, поради което и за въззивния съд не е съществувало задължение да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, поради и което касационно обжалване не може да се допусне и по трети и пети от формулираните от ПК „Напред” въпроси.
Настоящият състав намира, че на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да допусне касационно обжалване на решението /в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно присъждане на законна лихва върху главницата от 21.12.2013 г. до окончателното изплащане/, по втория от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. Същият, предвид присъждането от въззивния съд на обезщетение за забава за период, предхождащ подаването на исковата молба, без този период и размер на претендираната сума да са посочени от ищеца, е обусловил правната воля на съда, като от друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид несъобразяване на въззивния съд с актуалните, съобразно т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, дадени в т.4 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за дължимите от въззивния съд процесуални действия, при констатирани от него за пръв път нередовности на исковата молба, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №280 от 13.07.2017 г. по гр.д.№267/2017 г. на СОС в частта му, с която е потвърдено решение №181 от 13.01.2017 г. по гр.д.№630/2015 г. на РС Пирдоп в частта, с която ПК „Напред” е осъдено да заплати на [фирма] законната лихва върху присъдената с решението главница, считано от 21.12.2013 г. до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №280 от 13.07.2017 г. по гр.д.№267/2017 г. на СОС в останалата му част.
Дава възможност на ПК „Напред” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 40 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.