4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 192/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1710 от 07.12.2011 г. по гр.д. №2738/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация – О. – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е поддържал, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпросите :” 1/ Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК” и „ 2/ Следва ли съдържанието на договора да бъде тълкувано за изясняване на действителната обща воля на страните при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД”. Страната е поддържала, че по първия поставен въпрос въззивният съд процедирал в противоречие с практиката на ВКС по чл.188 ГПК / отм./ и ТР №1 /2000г. на ОСГК. Във връзка с изводите, които касаторът е направил от така цитираните актове, относно приетото с тях, за задължението на съдилищата да обсъдят всички доказателства и доводите на страните, той е изброил решения на ВКС. Подробно е развил оплаквания за неправилност на решението,в контекста на защитната му теза по спора, като основното му оплакване е свързано с това, че съдът не обсъдил доводите му защо счита, че сключения между страните договор от 27.01.2005г. е следвало да се счита изпълнен с подписване на акт образец №15.Страната подробно е изложила доводи аналогични на тези в касационната жалба / в голямата си част възпроизведени дословно/ свързани с оплакване за неправилно възприета от съда фактическа обстановка с оглед необсъждане на конкретно посочени доказателства, съобразно поддържаното от нея, относно срока на действие на договорите. По втория поставен въпрос, касаторът е изложил, че трайно установената практика на ВКС била в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота, двусмисленост или спор между страните съдът следва да тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД. Изброени са множество съдебни актове. Страната е възпроизвела и буквално направените с касационната жалба оплаквания за неправилност на акта, поради нарушаване на материалния и процесуален закон.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са общите хипотетични въпроси, чийто отговор следва директно от установения процесуален ред и които така формулирани всъщност съставляват оплакване за неправилност на изводите на съда в контекста на защитната теза на страната по спора, но не изпълват съдържанието на конкретно поставен правен въпрос, свързан пряко с решаващите изводи на съда. Но дори и тези въпроси да бъдат приети за релевантни, то не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, следва да се отбележи, че както практиката по чл.188 ГПК/отм./, така и ТРОСГК №1 /2000г. са постановени по отменен процесуален ред, но дори и да бъдат взети предвид отново не се установява твърдяното противоречие, с оглед липсата на конкретен правен въпрос, разрешен в противоречие с установената с тях практика. Твърдението на страната,както и подробно развитите оплаквания, че в конкретния случай, съдът не бил разгледал нейните доводи съставлява оплакване за неправилност на акта и се квалифицира по чл.281 ГПК, но е неотносимо към лимитивно очертаните основания на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява такова противоречие и от изброените съдебни актове – някои от които постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и относими към основанието, а другите относими към чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обективират казуална практика на ВКС- поради това, че касаторът общо е посочил, че с тях се констатирали пороците, които според него, имало и обжалваното решение. За разгледаното съдържание на основанието този довод е без правно значение, тъй като лаконично отбелязаното противоречие е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с твърдения за незаконосъобразност на изводите на съда, които според страната били аналогични на констатираните от ВКС. Освен това доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с поставените и разрешени от ВКС въпроси в тези актове, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване.Още повече, че сравняваните съдебни актове и като фактическа обстановка са неидентични,постановени са по различни искове, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси, свързани с доказването на други, различни от разглежданата претенции факти. Същото е относимо и към оплакванията за това, че съдът в противоречие с практиката на ВКС, не бил тълкувал договора, съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД. Макар и този довод също така да е подкрепен с оплакването на страната за неправилност на акта,следва да се отбележи, че въззивният съд не се отклонил от цитираната и интерпретирана от касатора практика по чл.20 ЗЗД. Решаващият състав е изложил мотиви, свързани с буквалното тълкуване на чл.2-1 от договора от 27.01.2005г. относно съдържанието на неговия предмет, което не е неясно,с оглед изричното му буквално възпроизвеждане в мотивите на акта и позоваването на тълкувателна договорка от договора – чл.1.1 даващ определение на „ срок за изпълнение”. Т.е. това буквално тълкуване при възприемане на конкретно изразената воля на страните не може да обуслови противоречие с цитираната практика, доколкото същата е съобразена в общата дефинитивност на изискването за тълкуване на договора. Това, че страната не е съгласна с постановения правен резултат, мотивиран по този начин не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или всички подробно развити доводи / възпроизвеждащи касационната жалба/ и съставляващи оплакване по чл.281 ГПК са ирелевантни за основанията за допускане на касационното обжалване , тъй като те се разглеждат само ако бъде допуснато такова.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1710 от 07.12.2011 г. по гр.д. №2738/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: