3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206
С., 06.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1583/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 923/26.01.2015г. на С. Г. З. против определение № 392 от 16.12.2014г. по гр. дело № 5787/2014г. на Върховен касационен съд, първо г. о., с което не е допусната до разглеждане молбата му с искане за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело № 1137/2011г. на Върховен касационен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответницата Е. Г. И. чрез пълномощник адв. Й. Г. в писмен отговор оспорва частната жалба по съображения подробно изложени в отговора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че е поискана отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 1137/2011г. на Върховен касационен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с твърдение, че решението е неправилно и противоречи на друго влязло в сила решение по гр. дело № 2718/2007г. на Софийски градски съд.
За да недопусне до разглеждане молбата за отмяна на посоченото отменително основание, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК, според която молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от влизане на последното решение в сила. В настоящия случай е прието, че това е решението по гр. дело № 1137/2011г. на ВКС влязло в сила с постановяването му на 16.07.2012г., като необжалваемо (чл. 296, т. 1 ГПК), тъй като решението по гр. дело № 2718/2007г. на Софийски градски съд, което според молителя му противоречи и е правилното, е влязло в сила на 14.12.2001г. Молбата с искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е подадена на 16.07.2013г., т. е. след датата 16.10.2012г. – изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Всеки друг момент, в частност и този, на който молителят се е запознал със съдържанието на неправилното според неговите доводи решение, е прието от съда, че е без значение за валидното сезиране на ВКС в извънредното производство за отмяна.
Съдът е изложил съображения и относно опита на молителя да квалифицира искането за отмяна като такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с цел да обоснове срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и неговото спазване. Прието е, че влязлото в сила решение по гражданско дело не е годно да покрие основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нито е „ново обстоятелство” по смисъла на първото основание, нито представлява „писмено доказателство” по смисъла на второто основание на т. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Неоснователно в частната жалба се поддържа, че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, като жалбоподателят счита, че срока следва да тече от момента на узнаване на решението на Върховния касационен съд, като последно от двете противоречащи решения. Релевантен за определяне началния момент на тримесечния срок по чл. 305, т. 4 ГПК е този на влизане на решението в сила, и както правилно е посочено в обжалваното определение, всеки друг момент е без значение за валидното сезиране на ВКС в извънредното производство за отмяна. Жалбоподателят е участвал в производството лично и чрез процесуален представил, и като заинтересована страна от изхода на делото е длъжен да среди за постановяване на съдебното решение, когато същото не подлежи на обжалване.
В частната жалба се поддържа, че е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Новото писмено доказателство според жалбоподателя е решението по гр. дело № 2718/2007г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 14.12.2011г. – дата, на която касационната жалба срещу него не е допусната до разглеждане с определение по гр. дело № 782/2011г. на ВКС.
Влязлото в сила съдебно решение само по себе си не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ар. 1, т. 1 ГПК – в този смисъл съображения изложени с обжалваното определение, както и съдебно решение по гр. дело № 954/2009г., ВКС, първо г. о., в същия смисъл. След като молбата не се основава на разпоредбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, неоснователно е искането на частния жалбоподател срочността й да се преценява по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 16.12.2014г. по гр. дело № 5787/2014г. на Върховен касационен съд, първо г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ