3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206
гр. София, 06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4493 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. М. Г. срещу решение № 53/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 169/2019 г. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 20/02.04.2019 г. по гр. дело № 539/2018 г. на Сливенския окръжен съд, предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лв.
Касационната жалба на ищеца Г. е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Г., като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се и че бил нарушен принципът на справедливост и в тази връзка се цитират част от мотивите към т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с така посочената задължителна практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито се излагат съображения в тази насока.
Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквото единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посочените в случая от касатора, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси действително са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 53/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 169/2019 г. на Бургаския апелативен окръжен съд, в частта, с която, предявеният от Д. М. Г. срещу Прокуратурата на Република България, иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лв.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: