О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 08.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1819 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Български пощи” ЕАД срещу решение № 889 от 16.04.2019г. по т.д. № 3075/2018г. на Апелативен съд – София, с която е потвърдено решение № 765 / 13.04.2018г. по гр.д. № 8505 / 2016г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения при условията на евентуалност от „Имеон Софтуер” ООД срещу касатора иск по чл.94 ЗАПСП за заплащане на обезщетение от 218 380,80 лева за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение за осъществено за периода от месец януари 2015г. до месец август 2015г. използване без съгласието на ищеца на компютърни програми, върху които ищецът има авторско право – софтуерни продукти „Post Deal” и Post Pay”, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 726,24 лева – законна лихва върху главницата за периода от 10.02.2015г. до 20.11.2015г., ведно със законна лихва от завеждането на исковата молба и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ответникът, „Имеон Софтуер” ООД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 9600 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела следното:
Касаторът – ответник по иска, е направил в отговора на исковата молба общо възражение по отношение на авторските права на ищеца. Същевременно, съдът е посочил, че в тежест на ищеца, а не на ответника, е да установи, че притежава авторските права върху процесните софтуерни продукт, като е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване в тази насока. Според решаващия състав, по делото са приложени от страните неоспорени писмени доказателства, част от които представени от самия ответник, съдържащи извънсъдебни признания за принадлежността на авторското право върху процесните програми в патримониума на ответника. В тази насока са съставените документи в рамките на процедурите по обществените поръчки с предмет ползване на процесните софтуерни продукти, в резултат на които процедури са сключени договори между страните по делото за използване на процесния софтуер през 2008г. и 2015г. Провеждането на конкретните процедури по тези поръчки чрез пряко договаряне и без обявление, е пряко базирано само и единствено на изричната и ясна предпоставка, че ищецът е собственик на авторските права върху продуктите, предмет на поръчките. В същия смисъл са и приетите основно и две допълнителни заключения на ССЕ, от които се установява, че процесните софтуерни продукти за заприходени като актив в счетоводството на ищца пред целия период от 2004/2010г. до 2016г., което би било изключено, ако титуляр на авторските права върху продуктите не е ищецът, а негов служител. В същия смисъл са и представените по делото две референции, изходящи от ответника по иска – настоящ касатор. Доколкото ответникът твърди, че през процесния отрязък от време от няколко месеца ищецът е загубил по някаква причина правата си върху процесните продукти, същият носи тежестта на доказване на този факт, каквото доказване не е проведено. Решаващият състав се е позовал и на обстоятелството, че за използването на софтуера непосредствено след процесния период – в края на 2015г., ответникът отново е сключил договор именно с ищеца, изрично признавайки в книжата по обществената поръчка с предмет придобиване на право на такова ползване, че правата върху продуктите са отново и именно само на ищеца.
За неоснователно е счетено и второто оплакване на касатора – за недоказаност на ползването на процесните продукти от него през процесния период. Апелативният съд се е позовал, както на издадените от ищеца и получени и подписани от ответника фактури и проформа фактури, но и на приетото заключение на СТЕ, което съдът е кредитирал като ясно, безпротиворечиво, логически обосновано, обективно и основано на специални знания. Взето е предвид и обстоятелството, че изследването на вещото лице е извършено, след като от ответното дружество са насочили вещото лице да осъществи връзка с ищцовото дружество, което именно да осигури достъп до съответните сървъри на ответника. Самото изследване именно така е и проведено – чрез отдалечен достъп до сървърите на ответника, осъществен именно от офис на ищеца /от негови служители/ – обстоятелство, което сочи степента на зависимост на ответното дружество в работата му в конкретния нейн предметен и териториален обхват от осигуряваните именно от страна на ищеца на услуги, свързани с използването на процесния софтуер. В заключението на СТЕ въз основа на установените дати на техническите съобщения по време на изследването на двата софтуера в офиса на ищеца, се сочи, че за периода от януари 2015г. до август 2015г. двата софтуера са били внедрени в общо 101 пощенски станции /в некои от тях само един от софтуерите/. Вещото лице е извършило проследяване и преброяване на IP адресите на всяко едно работно място, на което е внедрен съответният софтуер, като е посочило, че същите са индивидуални и уникални, като манипулирането им, макар и технически възможно, е трудно, а промяната им следва да се яви в резултат само от планирано действие от страна на ръководството на дружеството, за което, особено когато принципал на същото е държавата, ще останат документални следи. В заключението на СТЕ е установен броят на пощенските станции и работните места, на които процесните софтуери са инсталирани, съответно – използвани по данни на техническите съобщения, установени от вещото лице при проверка на сървъра. Твърдението на ответника за наличие на друг софтуер с подобни функции, освен ирелеватно за спора е и прието и за недоказано, тъй като се базира изцяло на предположения. За ирелевантен е приет и доводът на ответника по иска, че след като е имал техническата възможност, ищецът е могъл да прекрати едностранно ползването от страна на ответника на процесните продукти за исковия период, следващ периода, за който това използване е заплащано от ответника, и непосредствено предхождащ сключването на нов договор с предмет същото това използване срещу заплащане през и след 2015г. Изложени са съображения, че в първоинстанционното производство ответникът не е релевирал възражение за ползване на продуктите от него със съгласието на ищеца. Такова твърдение е и в явно противоречие, както с установеното по делото противопоставяне от страна на ищеца на ползването на собствения му софтуер от ответника през исковия период без заплащане, съответно на документираните усилия на ищец да получи дължимото му заплащане за това използване през същия период.
За неоснователно е счетено и оплакването относно размера на присъденото обезщетение. Той е установен въз основа на заключението на СТЕ, което в тази си част се базира на уговорките между страните в сключения и действал между тях договор с предмет използването на процесните два софтуерни продукта и действителното извършено от ответника заплащане на това ползване. Изложени са аргументи, че обезщетението е сурогат на иначе постигнатите, при условията на пряко и свободно договаряне между страните уговорки за дължимото овъзмездяване на носителя на правата за използването от ответника на същите продукти и през съпоставим във времето период. Посочено е, че с оглед характера на оплакването, евентуалното му уважаване, би довело до увеличение на размера на дължимото обезщетение, а не до намаляване на размера му.
В изложението към касационната жалба се твърди, че в обжалваното решение са обсъждани следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/: 1/ Неправилно и в противоречие с материалната норма на чл.94 ЗАПС /редакцията преди изменението с ДВ бр.28 от 29.03.2018г./ САС приема за доказано авторското право върху компютърните програми, представляващи софтуерни продукти „Post Deal” и Post Pay”.; 2/ Нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл.94, ал.1 ЗАПСП има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип по чл.45 ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права; 3/ Разпоредбата на чл.94 ЗАПСП изисква комплексен подход при определяне на обезщетението, а именно справедливо да се отчетат всички преки и непосредствени последици от нарушението, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с него. Касаторът се позовава и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправнн въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото / чл.280, ал.1 т.3 ГПК/, но такива не са формулирани. Наведени са само оплаквания, относми към правилността на акта. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор и да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение т. е. неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не и в настоящата селективна фаза. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С оглед изхода на делото, на ищеца – ответник по касацията, следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 9600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 889 от 16.04.2019г. по т.д. № 3075/2018г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „Български пощи” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Имеон Софтуер” ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 9600 лева – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.