О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.София, 11.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 16 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.03.2008г. по гр.д. № 49 / 2008г., с което Старозагорски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 10.12.2007г. по гр.д. №1104/2007г. на Казанлъшки районен съд, е отхвърлил предявените от Ж. А. искове срещу „ А. ”А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Ж. А. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, е признал за законно наложеното най-тежко наказание – дисциплинарно уволнение на жалбоподателя Ж. А. , наложено за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1, 2, 5 и 10 КТ- явил се на работа в нетрезво състояние, пушил на забранено място, употребявал алкохол на работното място, напуснал работното си място без надлежно разрешен отпуск. Съдът е изложил съображения за законосъобразността на уволнението, като е приел за установено, че е спазена процедурата по налагане на наказанието, изслушан е работника на 21.03.2006г., установено е извършването на нарушенията и заповедта е мотивирана, самото наказание е наложено в предвидените от чл.194 КТ срокове. Изложил е мотиви, за това че уволнението е наложено за тежки нарушения, с оглед характера и на работата на работника свързана с високо рисково производство- производство на експрозиви.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 12.05.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище на 24.10.2008г., след дадени му от съда указания, в която поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществения материално правен въпрос, касаещ преценката, която следва да се направи от съда за съответствието на тежестта на нарушението с тежестта на наложеното наказание, като е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата, че при налагане на наказанието тежестта на нарушението следва да съответствува на тежестта на наказанието. Посочва решение от 26.08.1988г. и от 28.02.2007г. на ВКС, в които действително е изразено разбирането, че тежестта на наказанието трябва да е съответна на нарушението. Поддържа също така, че съществения въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно съответствието на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, но не е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че при определяне нарушенията се вземат предвид тези нарушения на трудовата дисциплина, за които друго дисциплинарно наказание не е наложено, какъвто е конкретния случай. В трайната практика на ВКС е прието, че съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина тези, които засягат неизпълнение на основни задължения, заложени в трудовата функция на работника и които водят до затруднения в производствения процес, до претоварване на други работници, показват негативното отношение на работника към трудовите му задължения, за което сочи употреба на алкохол през работно време. Именно вземайки предвид всички тези разрешения дадени в трайната практика на ВКС съдът е постановил обжалваното решение, приемайки че извършените от жалбоподателя нарушения на трудовата досциплина обуславят налагането на най-тежкото наказание- уволнение.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че е са извършени тежки нарушения,които обуславят налагането на най-тежкото наказание- уволнение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 13.03.2008г. по гр.д. № 49 / 2008г. на Старозагорски окръжен съд по жалба на Ж. А. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: