О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206
гр. София, 20.04.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1111/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от управителя на „Г”ООД-гр. Враца срещу решение № 1* от 24.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1153/2009 г., с което е оставено в сила решението на Врачански окръжен съд от 09.03.2009 г. , постановено по гр.д. № 002/09 по описа на съда с което искът на Е. П. К. действащ като Е. „Е”-гр. Враца с правно основание чл.233 ал.1, изр.1 от ЗЗД срещу ”Г” ООД-гр. Враца за предаване на наетата вещ е бил уважен . В жалбата пред ВКС се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване като счита същото за недопустимо , а по същество жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
В самата касационната жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване , съгласно чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – наличие на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието правото, без да се формулира конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, каквото липсва към жалбата, но може само да го уточни и конкретизира.
В настоящия случай в жалбата се навеждат пороци на обжалваното въззивно решение, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 от ГПК.
Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ или едното е задължителна предпоставка за другото. Това е така, доколкото с нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 1.03.2008 год./ се ограничава достъпът до касационно обжалване и преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
Касаторът поддържа като основание за допускане на касационната жалба, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, която визира произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая самият касатор от една страна не формулира правен въпрос от значение за изхода по спора , от друга не обосновава изобщо наличието на горните основания, които биха могли да се квалифицират като значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото т.е. не е налице хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационната жалба.
От гореизложеното следва, че не се обосновава наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 24.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1153/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.