5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 207
[населено място], 01.072019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2248 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Данс Енерджи“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. П. срещу решение № 803 от 04.04.2018 г. по т. дело № 263/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 111 от 16.11.2017 г. по т. дело № 46/2017 г. на Окръжен съд Враца в обжалваната част, с която са уважени предявените от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД срещу „Данс Енерджи“ ЕООД искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ за установяване на вземанията му за сумата 629 702,46 лв. – дължимо обезщетение за неприета електроенергия и прекратяване на договор за доставка на електрическа енергия №[ЕИК] от 26.06.2013 г. и специални условия № 14 към същия и вземане в размер на 50 728,14 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 14.03.2016 г. до 28.12.2016 г., и са присъдени разноски по делото. В останалата част първоинстанционното решение като необжалваемо е влязло в сила. С въззивния съдебен акт „Данс Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. – разноски пред въззивната инстанция, а също и да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд сумата 3 402,16 лв. – държавна такса за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, ред. ДВ бр. 86/2017 г.
Ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Синдикът на „Данс Енерджи“ ЕООД, [населено място] Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземането за обезщетение по чл. 2, буква „г“ от Раздел X от договора в размер на сумата 629 702,46 лв., предвид неприемане от ответника на електрическа енергия и прекратяването на договор за доставка на електрическа енергия №[ЕИК] и специални условия № 14 към същия, и вземането в размер на 50 728,14 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 14.03.2016г. до 28.12.2016г. Въззивният съд е обосновал извода за допустимост на иска за главницата в съответствие с разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ с предявяването на процесното вземане за 629 702,46 лв. пред синдика на „Данс Енерджи“ ЕООД в законовоустановения срок, включването на вземането от синдика в списъка на приетите вземания, своевременното възражение от длъжника „Данс Енерджи“ ЕООД по чл. 690, ал. 1 ТЗ и изключването му от списъка на приетите вземания с определение от 03.05.2017 г. по т. дело № 110/2016 г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение. Изводът за допустимост на иска за вземането в размер на 50 728,14 лв. е обоснован съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ с предявяването на процесното вземане за обезщетение за забавено изпълнение пред синдика на „Данс Енерджи“ ЕООД също в законовоустановения срок, включването на вземането от синдика в списъка на неприетите вземания, своевременното възразяване от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по чл. 690, ал. 1 ТЗ и оставянето без уважение на възражението от съда по несъстоятелността с горепосоченото определение от 03.05.2017 г. по т. дело № 110/2016 г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение. По отношение на двата иска съдебният състав е отчел спазването на установения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен 14-дневен срок за предявяване на исковете при обявен съдебен акт в търговския регистър на 04.05.2017 г. и депозирана в съда искова молба на 18.05.2017 г., като е съобразил и разпоредбите на чл. 60, ал. 5 и чл. 62, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните договор за доставка на електрическа енергия №[ЕИК] от 26.06.2013г. и специални условия № 14 към същия, както и че в периода от 01.03.2016г. до 08.03.2016г. ответникът като купувач по договора за доставка на електрическа енергия не е приемал договорените количества електрическа енергия, графици за която са му предоставяни от ищеца.
Във връзка с въведените от ответника /настоящ касатор/ с писмения отговор на исковата молба и поддържани и във въззивното производство възражения за наличие на изключващи отговорността му обстоятелства, а именно невъзможност да заплаща договорените цени на електрическа енергия по причина липса на финансиране от банка и наложен запор върху вземанията му от банки по откритите на негово име банкови сметки, за което е уведомил ищеца като продавач по договора, и че на последното основание правомерно е прекратил действието на договора на основание раздел ІХ и раздел ХІІІ, решаващият съдебен състав е обсъдил клаузите на чл. 2.2. и чл. 4 от раздел IX от договора, предвиждащи възможност, когато за едната страна е възникнала и продължава да съществува „съществена причина“, другата страна да прекрати договора предсрочно, като изпрати писмено предизвестие на насрещната страна /чл. 2.2/, като е съобразил и определението за „съществена причина“, дадено в чл. 4.
Въззивният съд е констатирал, че продавачът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е упражнил правото си по чл. 2.2. от раздел IX от договора във връзка с чл. 4, б. „в“ от договора с писмено известие, получено от ответника на 08.03.2016г. предвид наличието на „съществена причина“ – неприемане от ответника купувач на договорените за доставка количества електрическа енергия през периода от 01.03.2016г. до 07.03.2016г. Приел е, че писмените изявления от ответника /настоящ касатор/ с по-ранна дата, с които е изразявал воля за прекратяване действието на договора, не са проявили целения от страната ефект, доколкото ответникът „Данс Енерджи“ ЕООД не е разполагал с потестативното право да прекрати договора на уредените в чл. 2.2. от раздел IX обстоятелства.
За да направи извод за дължимост на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора в размер 648 199,80 лв., въззивният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 2.2., б. „г“ от раздел IX от договора, съгласно която при прекратяване на договора на основанията по чл. 2.2. неизправната страна дължи да заплати на прекратяващата страна обезщетение за вредите от неизпълнението на договора в размер, изчислен в съответствие с чл. 11 от раздел VIII от договора. Посочил е също, че по отношение на определения от ищеца размер 648 199,80 лв. съобразно последната клауза ответникът не е заявил с въззивната жалба никакви възражения, поради което въззивният състав е приел този размер при условията на ограничен въззив.
Решаващият съдебен състав е приел за неприложима разпоредбата на чл. 306 ТЗ, съобразно която длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Изложил е съображения, че твърдените от ответника факти – липса на пари и наложени запори във връзка с принудително изпълнение на други парични задължения на ответника, не са обстоятелства, които могат да бъдат подведени под диспозицията на чл. 306, ал. 2 ТЗ и да бъдат определени като непреодолима сила, доколкото са предвидими – търговецът знае с какви финансови ресурси разполага и какви задължения поема, както и, че при неизпълнение в срок, срещу него ще бъде предприето принудително изпълнение, вкл. като бъдат налагани запори и възбрани върху имуществото и правата му. Според апелативния състав обстоятелствата са и предотвратими – могъл е да организира финансите си така, че да разполага със средства да заплати поетите задължения по процесния договор. Не се установява и очертания с разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ извънреден характер на същите обстоятелства.
Изводът за неприложимост на клаузите на раздел XIII от договора, които уреждат отношенията между страните по договора в хипотезата на наличие на непреодолима сила по отношение на една от тях, е обоснован със същите доводи, доколкото по делото не се установява наличието на обстоятелства, които могат да бъдат дефинирани като непреодолима сила.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е неоснователен. Решението на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 803 от 04.04.2018 г. по т. дело № 263/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА „Данс Енерджи“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], площадка А. К. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.