4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 10.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3341/2014 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение
Производството е по чл. 307 ГПК.
Л. Т. В. и Г. С. Т. са подали молба вх.№ 1008671 от 26.02.2014г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 37 състав по гр.д.№ 182/2009г.
В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови доказателства – удостоверение № 161 от 06.04.1993г. , издадено от кметския наместник на Кметство „С.”, предоставено на наследниците на Виден, Т. и В. Т. в уверение на това, че имот от 66.3 дка с изключение на м.”Падина” от 3.5 дка е влязъл в ТКЗС „Г.К.” , както и удостоверение № 160 от 06.04.1993г. , в уверение на това, че имотът в м.”Падина” от 3.5 дка е записан в емлячен регистър от 1931г. и сега се намира в строителните граници на квартала. С молбата за отмяна са представени двете удостоверения, както и извлечение от емлячния регистър. Представено е и удостоверение от 16.12.2013г., че Е. С. Т. се е отказала от наследството на В. Т. Т., починал през 1978г.
Ответникът Г. Т. Т. е подал отговор , в който изразява становище, че молбата е недопустима, защото е подадена срещу прекратително определение , което не разрешава материалноправен спор. По същество се поддържа, че молбата за отмяна е и неоснователна.
По реда на чл.307 ГПК ВКС извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна и констатира следното:
С решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 182/2009г. Софийският районен съд, 37 състав е прекратил частично производството по предявените от Л. Т. В., Г. С. Т. и Е. С. Т. искове с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като е приел, че тези имоти не са заявени за възстановяване по административния пред по чл.10 респ. чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и след изтичане на сроковете по §22 ЗИДЗСПЗЗ не е възможно провеждане на процедура по възстановяването им, от което следва, че не е налице и правен интерес от воденето на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В тази част решението има характер на определение по допустимостта на процеса. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 03.09.2013г.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно ППВС 2/1977г. от същността на института на отмяната като средство за извънинстанционен контрол следва, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо – тези, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Също така не е допустимо да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, ако страната има друга възможност за защита на субективните права.
В разглеждания случай се иска отмяна на решението по гр.д.№ 182/2009г. на Софийския районен съд, 37 състав , имащо характер на определение, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Това определение не разрешава материалноправен спор, нито е пречка за предявяване на нов иск ако бъдат открити доказателства, обосноваващи правният интерес от търсената защита, които съобразно мотивите на съда трябва да установяват, че ищците по делото – молители са заявили земите, предмет на установителния иск, за възстановяване по административен ред, а не само, че земите са били включени в ТКЗС.
С оглед на изложеното молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответника Г. Т. Т. следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноските за производството по отмяна по представения списък в размер на 720лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.307 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Л. Т. В. и Г. С. Т. вх.№ 1008671 от 26.02.2014г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 37 състав от 26.10.2012г. по гр.д.№ 182/2009г. в частта, в която производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА Л. Т. В. и Г. С. Т. да заплатят на Г. Т. Т. сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ разноски за производството по отмяна.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: