2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 12.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 128 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пристанище Варна” ЕАД против решение № 1591/03.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1591/03.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1457/2018 г., от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съдът е приел, че исковете са основателни, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.
Съдът е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед № 16 от 28.03.2017 г. на основание член 328, алинея 1, точка 12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – не притежава свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че основанието по посочения текст от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, като субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните по договора. Съдът е приел, че липсата на свидетелство за управление на МПС е обективен факт и сочи за обективна невъзможност работникът да изпълнява трудовите си задължения, като причините, породили тази невъзможност трябва да са непреодолими за страните. Изложеното в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, че ищецът не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, съдът е счел за недоказано в хода на процеса, тъй като ищецът притежава такова, което е било отнето на основание член 171, алинея 1, буква „б“ от ЗДвП. Поради това съдът е направил извод, че пречката – неполучаване на свидетелството за управление на МПС от органите на МВР след изтекъл срок на принудителна административна мярка, не е обективна и непреодолима, като в тази насока е приел, че са налице данни, че пречката не е обективна и непреодолима, тъй като е доказано безспорно по делото, че ищецът преди явяването си на работа /27.03.2017 г./ е подал молба /23.03.2017 г./ пред компетентния орган за връщане на свидетелството си за управление на МПС и същото му е върнато на 30.03.2017 г. Съдът е посочил, че според разпоредбата на член 100, алинея 1, точка 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, но неизпълнението на това задължение може и да съставлява нарушение на ЗДвП и на трудовата дисциплина, но не покрива същността за обективна невъзможност, визирана в член 328, алинея 1, точка 12 от КТ.
Въз основа на горното, съдът е приел, че соченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание не е приложимо към фактите, изложени в нея, поради което същата се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първи правен въпрос, поставен от касатора е, към кой момент се преценява законността на уволнението и вземат ли се предвид настъпилите след прекратяването на договора обстоятелства. Съдът не е приел, че преценката на законността на уволнението следва да се извърши към последващ момент, но е приел, че към момента на прекратяването на правоотношението не са били налице основанията за това по посоченото в заповедта основание – чл.328, ал.1 ,т.12 КТ. В тази връзка настъпилите след уволнението обстоятелства, макар и посочени от съда, не са обосновали решаващия извод на съда относно основателността на исковете.
Съдът е приел, че в случая пречката – неполучаване на свидетелството за управление на МПС от органите на МВР след изтекъл срок на принудителна административна мярка, не е обективна и непреодолима, като в тази насока е приел, че са налице данни за това, тъй като е доказано безспорно по делото, че ищецът преди явяването си на работа /27.03.2017 г./ е подал молба /23.03.2017 г./ пред компетентния орган за връщане на свидетелството си за управление на МПС и същото му е върнато на 30.03.2017 г. Соченото противоречие с цитираното решение на ВКС касае според касатора преодолимостта на пречката /по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ/, но в решението на ВКС се касае за преценка на административен орган, докато в случая съдът е приел, а и видно от данните по делото се касае за изтекъл срок на административно наказание, след което свидетелството на лицето подлежи на връщане. В тази насока липсва и соченото от касатора противоречие, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на поставения правен въпрос. В тази насока липсва и противоречие по отношение на третия правен въпрос, доколкото в цитираното решение на ВКС се касае за пречка от обективен характер, каквато в случая съдът е приел, че не е налице.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1591/03.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1591/03.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1457/2018 г., от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.