О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр.София, 19.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1383/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. И. срещу определение на Софийски градски съд № 25997 от 22.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 18811/ 2014 г., с което е оставено без разглеждане като просрочено възражение на частния жалбоподател от 09.09.2014 г. по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена от Софийски районен съд по ч.гр.д.№ 19689/ 2014 г.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на постановения акт, тъй като към момента на депозиране на възражението едномесечният срок по чл.423 ал.1 ГПК не е бил изтекъл. Съдът приел друго, като се позовал на съобщение, с което заповедта му е връчена лично на 24.04.2014 г., но това съобщение било отправено до адрес, на който жалбоподателят не пребивава и не било подписано от него. Моли определението да бъде отменено и възражението му да бъда разгледано.
Ответната по частната жалба страна – З. к. [фирма] – я оспорва като недопустима, тъй като заповедта за изпълнение е за сума под 5 000 лв. Евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е връчена надлежно на ищеца повече от месец преди подаване на възражението.
Съдът намира частната жалба за допустима. Неоснователно ответната страна се позовава на чл.274 ал.4 ГПК, тъй като цитираната разпоредба ограничава (с оглед цената на иска) касационния контрол върху някои актове на въззивния съд, които иначе биха подлежали на обжалване съгласно чл.274 ал.3 ГПК. Постановените за първи път от въззивния съд преграждащи определения обаче, се контролират от ВКС не по касационен ред, а на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. По отношение на такива актове паричната оценка на предмета на делото няма значение за възможността да бъдат обжалвани пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Пред Софийски градски съд делото е образувано по молба на В. И. за отмяна на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 19689/ 2014 г., която е квалифицирана от съда като възражение по чл.423 ал.1 ГПК. В нея са изложени твърдения, че молителят не живее на адреса, посочен в заповедта за изпълнение и че не е получавал никакви призовки и съобщения по делото на районния съд. За издадената срещу него заповед научил едва след като му е връчена призовка за доброволно изпълнение, поради което иска съдът да постанови отмяната й. Въззивният съд посочил, че от приложеното по делото на районния съд и неоспорено от молителя съобщение се установява, че заповедта за изпълнение му е връчена лично срещу подпис на 24.04.2014 г., поради което е пропуснат преклузивния едномесечен срок за подаване на възражение пред въззивния съд.
Определението е законосъобразно.
Удостоверяването на длъжностното лице по призоваването, че е връчило препис от заповедта за изпълнение лично на длъжника, е официално. До установяване по надлежния ред на неистинност на документа, в който е обективирано, той се ползва с материална доказателствена сила за удостоверения факт и задължава съответния съд да приеме, че връчването е извършено лично на обозначената в съобщението дата. В случая в приложеното по ч.гр.д.№ 19689/ 2014 г. на Софийски районен съд съобщение № 29308/ 17.04.2014 г. С. Г., призовкар при същия съд, е удостоверила, че е връчила лично на В. С. И. издадената по делото заповед за изпълнение на 24.04.2014 г. От този момент частният жалбоподател е узнал за заповедта и срокът за оспорване на вземането, за което е издадена, пред въззивния съд, е изтекъл на 26.05.2014 г. Подаденото на 09.09.2014 г. възражение е просрочено и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в обжалваното определение на Софийски градски съд, поради което няма основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд № 25997 от 22.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 18811/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: