4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 175/2012год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. И. срещу определение № 338 от 09.02.2012год. по в.ч.гр.д.№ 153/2012год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение на РС-Варна № 17963 от 14.12.2011г. по гр.д.№ 20027/2011год., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за установяване нищожност на АЧОС №1887/26.04.2010г. С мотивите си, въззивният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим поради това, че АЧОС няма правопораждащо действие, тъй като не създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално право следва да се разреши в исково производство по реда на чл.64 ал.2 ЗОС, но не и чрез иск за прогласяване нищожността на АЧОС.
В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо, неправилно и необосновано и се иска отмяната му.
В изложението си, приложено към частната касационна жалба, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа също, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като ще допринесе за точното приложение на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Ответникът не взема становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл. 280 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК достъпът до касационно обжалване е поставен в зависимост от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т. 1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател; К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая касаторът изобщо не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на материалноправни и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното определение. Оплакванията на жалбоподателя срещу определението на въззивната инстанция засягат само правната характеристика на инцидентния установителен иск и възможността същият да бъде разгледан самостоятелно в отделно производство, но не и действително съществените в процесния случай въпроси относно това допустим ли е иск за прогласяване нищожност на акт за частна общинска собственост, респективно налице ли е правен интерес от предявяването на такъв. В случая жалбоподателят не поставя такива въпроси, нещо повече – изобщо не е посочил въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а е недопустимо съдът сам да формулира такъв. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря изложението на частната касационна жалба.
Следва да бъде посочено и следното : за да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която се сочи от касатора в изложението му, съгласно предвиденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК, е необходимо произнасянето на съда по правния въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общо събрание на гражданската колегия при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. Д. в. бр. 59/22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, каквито съдебни актове не се посочват в изложението, нито се прилагат със същото.
Касаторът се позовава на определение № 642/21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 479/2011г. по описа на ВКС, ІIIГО, на определение №342/20.10.2006г. по ч.гр.д.№317/06г. на ВКС, ІV-а отделение, и на решение № 691/11.05.2006г. по гр.д.№1515/05г. на ВКС,ІV ГО, които обаче са неотносими към правния въпрос от значение за изхода на делото, по който съдът се е произнесъл. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно горепосоченото тълкувателно решение, правният въпрос, от значение за изхода на делото, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, каквито доводи липсват в изложението на касатора.
На следващо място – касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338 от 09.02.2012год. на Варненски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 153/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: