2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 20.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3450/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. М. Н., чрез адв. Й. Г., против решение № 34 от 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1414/2017 г. на ВКС, 2 г.о. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. М. Н. против решение № 349 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 1361/2016 г. на Старозагорския окръжен съд в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата 1350 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж и мазе за периода 7. 10. 2013 г. – 7. 07. 2014 г. Поддържа се незаконосъобразност на акта в обжалваната част и се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба Г. Д. М. и М. И. С., чрез адв. А. С., изразяват становище за неоснователност на същата, законосъобразност на решението в прекратителната му част и искат потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Настоящият състав споделя становището, според което в случаите на подадена касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по обективно кумулативно съединени искове, между които има връзка на обусловеност, от значение при определяне допустимостта на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (съотв. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.86/2017 г.) на решението и по обусловения иск е цената на обуславящия. Ако същата надхвърля предвидения в цитираната норма размер, то ще е допустима касационната жалба и в частта по обусловения иск, независимо от цената му. При липсата на изрична уредба на коментираната хипотеза в процесуалния закон настоящият състав възприема горното тълкуване на чл. 280, ал. 3, т. 1 (преди чл. 280, ал. 2, т. 1) ГПК, тъй като същото отчита зависимостта на обусловения иск от изхода на делото по съединения с него обуславящ. Подобно разбиране е възприето в определение № 29 от 19. 02. 2003 г. по ч. гр. д. № 36/2003 г. на ВКС, 5-чл. с-в, определение № 216 от 18. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 1702/2018 г., 3 г.о., определение № 97 от 8. 02. 2017 г. по гр. д. № 3805/2016 г., 3 г.о., определение № 259 от 11. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 1974/2017 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 336 от 12. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 5898/2015 г., 2 г.о., определение № 92 от 22. 04. 2016 г. по ч. гр. д. № 1646/2016 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 700 от 18. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6839/2014 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 183 от 15. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2241/2013 г., 1 г.о., определение № 204 от 28. 03. 2013 г. по гр. д. № 1430/2013 г., 4 г.о. и др.
В случая, тъй като въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС подлежи на касационно обжалване, то ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не важи при преценка обжалваемостта на решението по съединения обусловен иск по чл. 59 ЗЗД и подадената срещу него касационна жалба е допустима, независимо, че цената му е под 5000 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1414/2017 г. на ВКС, 2 г.о. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. М. Н. против решение № 349 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 1361/2016 г. на Старозагорския окръжен съд в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата 1350 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж и мазе за периода 7. 10. 2013 г. – 7. 07. 2014 г. И ВРЪЩА делото на състава на ВКС за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в частта по този иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: