Определение №207 от 23.10.2017 по ч.пр. дело №3986/3986 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
определение по ч.гр.д.№ 3986 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

София, 23.10. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3986 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. К. срещу определение № 368 от 17.05.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 227 от 2017 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 22.02.2017 г. на Районен съд- [населено място] за прекратяване на гр.д.№ 1664 от 2017 г. поради недопустимост на предявения иск по чл.440 ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определението е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от жалбоподателката задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 6994 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о. Освен това, жалбоподателката счита, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба К. Х. П., Ц. М. Ц., В. М. З., В. Ц. А., Н. И. К., К. И. К. и К. И. К. не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК: жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 23.05.2017 г., а частната жалба е подадена по пощата на 30.05.2017 г.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на Врачанския окръжен съд поради следното:
На първо място, жалбоподателката не е посочила конкретен правен въпрос, по който в обжалваното определение съдът да се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС това е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване.
На второ място, обжалваното определение не противоречи на посочената от жалбоподателката съдебна практика: Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС дава разрешение на въпроси, свързани с наличието на правен интерес от предявяване на положителен и отрицателен установителен иск за собственост. В обжалваното определение обаче няма произнасяне по въпроса за правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК. В него е прието, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК е недопустим не поради липса на правен интерес за предявяването му от ищцата, а поради липса на другите предвидени в закона специфични предпоставки за допустимост на този иск: искът да е предявен от трето лице /лице, спрямо което съдебното решение, послужило като основание за издаване на изпълнителното основание, да няма сила на пресъдено нещо/ и изпълнителното дело, по което принудителното изпълнение е насочено срещу имущество на длъжника, да е образувано за изпълнение на парично вземане на кредитора.
Няма противоречие и с посоченото решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 6994 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о. Както сочи и жалбоподателката, в това решение на ВКС, ГК, първо г.о. е прието, че с иска по чл.440 ГПК се цели да се установи със сила на пресъдено нещо, че вещта не принадлежи на длъжника и че възможността на третото лице да подаде жалба по чл.435, ал.4 ГПК не води до недопустимост на иска по чл.440 ГПК, тъй като се касае за две различни средства за защита с факултативен характер. В обжалваното определение на Врачанския окръжен съд не е прието нещо различно- съдът не е счел, че искът е недопустим, тъй като ищцата има право на жалба по чл.435, ал.4 ГПК. Мотивите на съда да приеме, че искът по чл.440 ГПК е недопустим, са други: а именно, че ищцата е придобила имота в хода на делото за делба и като такава съгласно чл.226 ГПК е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението на делбения съд за изнасяне на имота на публична продан /тоест, не е трето лице по смисъла на чл.440 ГПК, чийто права върху имота изключват правата на длъжника/ и тъй като изпълнителното дело не е образувано за принудително изпълнение на парично вземане на длъжника, а за изпълнение на решение за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан, по което изпълнително дело съделителите нямат особено качество на взискател или длъжник /а само в някои случаи се приравняват по правно положение на взискателя, а в други случаи- на правното положение над длъжника/.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Врачанския окръжен съд. Въпросът допустим ли е иск по чл.440 ГПК от съсобственик, придобил съсобствен имот в хода на делото за делба, срещу останалите съсобственици, по искане на някои от които е образувано изпълнително дело за изпълнение на влязло в сила съдебно решение за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан /единственият правен въпрос, който е от значение за настоящото дело, но който, както бе отбелязано и по-горе, не е посочен от жалбоподателката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ не е свързан с различно и неясно прилагане на разпоредбата на чл.440 ГПК и предвидените в нея предпоставки за предявяване на иска. А по въпросите за предпоставките за предявяване на иска по чл.440 ГПК има постановена задължителна съдебна практика: например посоченото по-горе решение на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и т .4 Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че предпоставките за възникване на правото на иск по чл.440 ГПК са предвидени в изрична правна норма и за упражняването на това право е необходимо да са налице само предвидените в тази норма предпоставки: висящо изпълнително производство с предмет принудително изпълнение на парично притезание, насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника, осъщественият изпълнителен способ да е годен да засегне право на трето на изпълнението лице. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да обуславят необходимост от промяна на тази съдебна практика, а както бе посочено и по-горе, обжалваното определение не противоречи на тази практика.

Поради всичко гореизложено обжалваното определение на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска до касационно разглеждане.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 368 от 17.05.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 227 от 2017 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top