О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
С. 23.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4333 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. М. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение от 26.05.2017г. по в.гр.д. № 5201 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 14.10.2015г. по гр.д.№ 58522/2014г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго, с което е обявен за нищожен, на основание чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД, договор за продажба на наследство, сключен на 5.04.2007г. поради противоречие с добрите нрави и е признато за установено на основание чл.124 ГПК, че М. М. е собственик по наследство от Ц. М. К. на 1/4ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в [населено място], ж.к. „Надежда – ІV”, [жилищен адрес] и са присъдени съответните разноски.
Ответната страна счита подадената жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК /с оглед цената от 2 000лв. на продаденото наследство/. Отделно счита, че е нередовна, поради неподписването й от адвокат. Твърди, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост. От своя страна се позовава на задължителна практика на ВКС, с оглед на тезата си за правилност на постановения въззивен акт. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2017г., в които посочената сума е отразена от страните, като платена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Настоящето производство не е недопустимо на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, тъй като определената съгласно условията и преклузията на чл.70 ГПК цена на иска е в размер на 5 772.85лв./вж. стр.47 от материалите на първоинстанционното гр.д.№58522/14г.на СГС/.
Подадената касационната жалба е приподписана от адвокат, поради което е неоснователно и възражението на ответната страна по чл.285 ал.1, чл.286, във вр. чл.284 ал.2 ГПК.
Приемайки,че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест /нарушил е чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК/, въззивният съд след като е отстранил констатираните от него пороци, е дал надлежни указания, събрал е нови доказателства, установил е фактите и е уважил предявените искове. Решаващите си изводи за липса на еквивалентност на насрещните престации по сключеният между страните договор за продажба на наследство, съдът е извел от факта, че при установена пазарна цена на наследственият дял, получен от М. М. от 20 512.50лв., той го е продал за 2 000лв. Десеткратно по-ниската цена /сочеща на „значително и явно несъответствие в насрещните престации”/ и събраните гласни доказателства,установяващи остра нужда от пари на продавача, към момента на сключване на договора, са мотивира съда да приеме, независимо от установената в полза на страните свобода на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, че в конкретният случай сделката противоречи на установените в обществен интерес нравствено- етични правила на морала.
В изложението си касаторът поставя следните въпроси:
1. Допустимо ли е алеаторен договор /какъвто е договора за продажба на наследство, да се прогласи за нищожен поради противоречие с добрите нрави, заради нееквивалетност на насрещната престация? Позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 /преди изм. ДВ бр.102/17г./, като сочи решение № 121 от 12.12.2015г. по в.гр.д.№ 222/ 2014г.на ОС Разград, което освен, че не съдържа отбелязване, че е влязло в сила, още и не е постановено по същия правен въпрос.
2. Кои са релевантните факти и какви обстоятелства трябва да се изследват, за де се приеме, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, в хипотеза на нееквивалентност на насрещните престации? По въпроса, касаторът отново се позовавана горепосоченото решение № 121 на ОС Разград и не незадължителна практика /определение по чл.288 ГПК/ и сочи като алтернативно основание за допустимост – и по двата въпроса, това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,
3. Чия е доказателствената тежест за установяване на нееквивалентност на насрещните престации по договора за продажба на наследство, като основание за нищожността му поради противоречие с добрите нрави? Чия е доказателствената тежест за твърдението/ възражението за нищожност?,по който сочи основанията по чл.280 т.1 и т.2
4. Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни?, по който касаторът счита въззивният акт противоречие на решения с № 217 по гр.д.№ 761/ 2010г.на ІV г.о. и решения № 411 от 27.10.2011г. по гр.д.№ 1857/2010г.на ІV г.о., № 443 от 25.10.2011г. по гр.д.№ 166/2011г.на ІV г.о. и № 802 от 23.02.2011г. по гр.д.№ 1783/2009г.на ІV г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, които отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията:
По първите два поставени от касатора въпроси:
Съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В конкретния случай – за решението, на което касаторът се позовава, за да обоснове тезата си за противоречиво разрешаване от съдилищата /решение № 121 на ОС Разград/, няма данни да е влязло в сила, а освен това не е постановено по поставените от касатора въпроси, а в мотивите му само инцидентно са изложени доводи във връзка с договора за наследство /в решението са разгледани искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.124 ГПК/.
Относно третия поставен въпрос /за доказателствената тежест за установяване на нееквивалентност на насрещните престации по договора за продажба/, касаторът не е представил конкретна практика на която въззивния акт да противоречи. Във връзка с новото разпределение на доказателствената тежест от страна на въззивния съд, касаторът не е поставил въпроси, а касационната инстанция – без поставен конкретен въпрос – не разполага с правомощия за проверка за правилност. Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, за които първата инстанция не е дала указания, както и е длъжен при непълен или неправилен доклад по чл.146 ГПК – да посочи кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях. В случая – тези задължения са надлежно изпълнени от въззивния съд, който е предоставил възможност на страната да ангажира доказателства и след като са направени искания, той е допуснал съответните доказателства.
Последният поставен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие, с цитираната от касатора съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, като се произнесе по всички изложени от страните доводи. К. – по същество не е съгласен с изложените от съда правни изводи, считайки че те следва да са следва да са в обратния смисъл, изхождайки от тезата си, че към момента на сключване на договора, купувачът не е знаел какво е съдържанието на наследството и че същото не се изчерпва с правата на собственост. Тази характерна особеност на процесния договор обаче не е пречка за прилагане на общите постановки за нищожност поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от неравностойност на престациите. В конкретният случай, преценяйки приетите от него за конкретно установени по делото факти, въззивният съд е достигнал до извода, че е налице засягане на принципа на справедливост, на добросъвестност и морал – в установените между страните взаимоотношения. Съдебната практика е единна, че преценката за нарушение на установени принципи е конкретна, прави се съобразно установените по делото факти, поради което проверката й е такава за правилност, за съответствие със закона и настоящата инстанция не може да я обсъжда и извършва.
С оглед изхода от спора, направеното от ответната страна искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение: „за изготвяне на отговор на касационната жалба” по делото, в размер на 1000лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.05.2017г. по в.гр.д. № 5201 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. М. М. ЕГН [ЕГН], от [населено място][жк]бл.538 вх.А ап.60 да заплати на М. Ц. М., от [населено място][жк]бл.436 вх.В ет.8 ап.68 сумата от 1 000лв. /хиляда лева/,направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.