4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 23.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4227 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№21695/26.07.2017г., подадена от Ш. Р. Ш. от [населено място], [община] срещу решение №994/19.06.2017г., постановено от Варненския окръжен по в.гр.д.№742/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против А. Й. Д. иск за признаване за установено, че Ш. Р. Ш. е собственик на колесен трактор Т 150 К с рег.№ Т 357, рама № 175131 и двигател №345289 и за осъждането на ответника да предаде владението върху вещта на основание чл.108 ЗС.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че в противоречие с т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г. не са били дадени указания за доказване правото на собственост на ищеца и легитимацията му като собственик на вещта, което според касатора противоречи и на становището, изразено от ОСГТК в т.2 на същото тълкувателно решение, според което в изпълнение на основополагащия за процеса принцип на законност /чл.5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение.
Касаторът поддържа също така, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса представлява ли допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на наведено от ответника възражение, че посочената фактура не прехвърля собствеността върху трактора, като според касатора ответникът само и единствено е възразил, че подписът на получателя на трактора в оспорената фактура не принадлежи на предявилото иска лице, но не излага правен довод, че посочената фактура не е годен титул за придобиване на собствеността върху процесния трактор. Поддържа, че съдът служебно е приел, че фактура №2/03.03.2007г. не е годен документ за придобиване на собствеността върху процесния трактор.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Й. Д. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Ш. Р. Ш. е предявил срещу А. Й. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху движима вещ, надлежно индивидуализирана в исковата молба като колесен трактор Т 150 К с рег.№ Т 357, рама №175131 и двигател №345289 с твърдението, че е закупил трактора през 2008г., който през 2012г. оставил за ремонт при И. К., който пък го оставил за ползване на ответника.
В проведеното на 20.04.2016г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание по делото при представяне на фактура №0002/02.03.2007г. като доказателство за закупуването на трактора, процесуалните представители на ответника са изразили становище, че тази фактура не е доказателство за собственост, тъй като не идентифицира превозното средство, т.е. че липсват идентификационни признаци, даващи основание за се приеме, че вещта е идентична с описаната в исковата молба.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че не е доказано по пътя на главното, пряко и пълно доказване, че Ш. Р. е собственик на процесната движима вещ.
Изложени са съображения, че колесният трактор попада в приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и Закона за движение по пътищата, доколкото съгласно §6, т.15 ЗР ЗДвП тракторът е вид МПС. С оглед на това е прието, че съгласно чл.11 ЗРКЗГТ, съответно чл.140, ал.1 и 6 ЗДвП тази техника подлежи на регистрация от страна на собственика, а прехвърлянето на правото на собственост съгласно чл.12 ЗРКЗГТ и чл.144 ЗДвП се извършва чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая е прието, че договор за прехвърляне правото на собственост върху вещта в изискуемата форма не е представен, нито се твърди такъв изобщо да е съществувал, а представеното по делото Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, издадено на Ш. Р. Ш. удостоверява, че същият е собственик на колесен трактор Т 150 К, но с номер на двигател, различен от посочения такъв на процесния трактор.
По отношение на представената по делото фактура №2/03.03.2007г. пък е прието, че не съдържа индивидуализация по ясен и недвусмислен начин на трактора, не съдържа посочване номерата на рамата и двигателя на същия, поради което от нея не може да бъде направен извод за идентичност на посочения в нея трактор с този, предмет на исковото производство.
Прието е също така, че по делото не се установява и ответникът да упражнява фактическа власт върху процесния трактор, тъй като от представените по делото констативни протоколи от 04.12.2013г. и 21.02.2014г. на Районно управление „Полиция“-П. се установява, че при извършените проверки в ремонтните работилници, собственост на ответника по иска, са установени колесни трактори, които обаче не съответстват по номера на раба и двигатели на тези в свидетелството за регистрация на земеделска техника, собственост на Ш. Р. Ш..
Прието е, че извод за осъществявано от страна на ответника владение върху процесния трактор не може да бъде направен и от показанията на разпитаните по делото свидетели – от изявленията на св.А. не се установява виденият от него трактор в хале в [населено място] да е именно този, предмет на предявения иск, доколкото самият свидетел заявява, че Ш. има няколко такива от същата марка и модел и със същите цветове.
Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. На първо място по причина, че в подадената от Ш. Р. въззивна жалба не се съдържат оплаквания за непълен или неточен доклад на първоинстанционния съд по отношение на дадените указания за представяне на доказателства за установяване факта на придобиване и притежаване правото на собственост върху процесната движима вещ. Поради това и не може да бъде споделена тезата на касатора за противоречиво разрешаване на въпроса за задължението на въззивния съд да даде такива указания. Даденото в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване досежно правомощията на въззивния съд при липсващ или непълен доклад на първоинстанционния съд е приложимо само когато въззивната жалба съдържа съответните оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна материалноправна норма, тъй като в случая няма основание да се приеме, че приложимият закон по отношение начина на придобиване и доказване правото на собственост върху МПС /колесен трактор/ е различен от определения от въззивния съд.
На е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността въззивният съд да се произнася за годността един документ да удостовери придобиване или притежаване право на собственост върху трактор без надлежно въведено в спорния предмет възражение от ответника. Както беше отбелязано по-горе, при представянето на фактурата процесуалните представители на ответника са изразили становище, че доколкото същата не съдържа надлежни индивидуализиращи продадената вещ белези, не би могло да бъде свързана с придобиване право на собственост именно върху процесната движима вещ. Оспорване, касаещо годността на този документ да удостовери придобиването на правото на собственост именно върху процесния колесен трактор следователно своевременно е било направено, поради което следва да се приеме, че изложените от касатора съображения досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос не съответстват на данните по делото.
Поставените от касатора въпроси следователно не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито могат да бъдат квалифицирани като имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №994/19.06.2017г., постановено от Варненския окръжен по в.гр.д.№742/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: