О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
[населено място], 24.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2104 /2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №144/19.03.2014г., постановено по в.гр.дело №18/2014г. на Великотърновския апелативен съд, с което след отмяна на решение №55 от 01.11.2013 г. на ОС – Плевен, постановено по гр. д. № 1566/2013 г. е отхвърлен искът на касатора срещу Д. И. И. за разликата над сумата от 15 762 лв. до сумата от 25 000 лв., представляваща частичен иск от общо 47 120 лв., получена без основание за периода м. май 2008 г.- м. февруари 2009 г. Решението, с което е уважен искът за сумата от 15 762 лв. е потвърдено с въззивното решение и в тази му част решението не е обжалвано. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по важен процесуалноправен въпрос, а именно за реда и основанията за определяне на размера на възнаграждението на член на управителен орган на публично дружество. Позовава се на противоречиво разрешен правен въпрос с решение на ВТАС, постановено по гр.дело № 247/2010г. / влязло в сила/ , с което е потвърдено решение на ПлОС постановено по гр.дело № 463/2009г. Допълнителният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по формулирания въпрос за основанието за определяне на възнаграждение на членове на управителен орган на публично дружество аргументира с оскъдна съдебна практика.
Ответникът Д. И. И. заявява становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Счита, че не е формулиран материалноправен и процесуалноправен въпрос съгласно изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото има формулиран въпрос, той не е процесуалноправен, тъй като не е свързан с тълкуването и прилагането на съдопроизводствени правила. Цитираните в изложението две съдебни решения не касаят идентичен случай с настоящия правен спор, поради което не се обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК . Предмет на спора по цитираните две решения е била претенция за възнаграждение, но от лице, което е имало качеството единствено на член на УС, но не и изпълняващ длъжността на председател на УС и на изпълнителен директор. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, уважен частично. Единственият по делото спорен въпрос е дали Д. И. И. за исковия период от време, когато е избран за член на УС на търговското дружество / от 25.03.2008г. до 3.02.2010г./ , е трябвало да получава възнаграждение по сключените договори за управление на АД в размер, определен за член на УС или на изпълняващ длъжността изпълнителен директор. Първостепенният съд е приел, че ответникът И. е имал качеството на председател на Управителния съвет, но през процесния период не е осъществявал функциите на изпълнителен директор в ищцовото дружество. Този извод на първоинстанционния съд не е бил споделен напълно от апелативния съд. Съдът се е позовал на показанията на двама свидетели, които са установили, че през периода м. септември 2008 г. – м. февруари 2009 г. ответникът И. фактически е осъществявал функциите на изпълнителен директор, като това е ставало заедно с назначения от НС за изпълнителен директор. Това обстоятелство се потвърждава и от протокол № НС – 74/19.09.2008 г. от заседание на НС на [фирма], на което НС на дружеството е взело решение изпълнителния директор / трето на спора лицие/ и председателя на УС И. да бъдат овластени да управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. Обстоятелството, че ответникът не е вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор за съда не се отразява на изхода на делото, доколкото вписването има само оповестително действие и то единствено спрямо трети добросъвестни лица, но не и конститутивно такова в отношенията между страните по спора. След преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че през периода м. септември 2008 г. – м. февруари 2009 г. И. е осъществявал функциите на изпълнител на изпълнителен директор на АД, поради което и на него му се дължи по – високо възнаграждение в сравнение с другите членове на Управителния съвет. Като член на Управителния съвет възнаграждението за периода м. май 2008 г. – м. август 2008 г. е в размер на по три средни брутни заплати за дружеството. За периода м. септември 2008 г. – м. февруари 2009 г. И., като фактически изпълняващ функциите на изпълнителен директор, е имал право да получи по седем средни брутни заплати за дружеството /но не и за дъщерните дружества/, така, както е разписано в решението на ОС на акционерите от 29.06.2007 г. /чл. 116, ал.1 от ЗППЦК/
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По формулирания от касатора материалноправен въпрос за реда и основанията за определяне на размера на възнаграждението на член на управителен орган на публично дружество не е осъществена както основната, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По материалноправния въпрос за определяне на възнаграждението на управителните органи на публично дружество и в двете решения съдилищата са съобразили разпоредбите на чл.116б и чл.116в ЗППЦК, а именно, че възнагражденията се определят от ОС на търговското дружество, а не от НС при двустепенната система на управление на АД. Затова клаузите в договорите за управление, с които е определено различно възнаграждение от това прието с решение на ОС, са прогласени като нищожни, като противоречащи на разпоредби на специалния закон – ЗППЦК. Разликата в двете решения по отношение на базата за определяне на възнаграждението по двете дела се дължи на тълкуване и преценка на доказателствата по делото относно правомощията, които са възложени на двамата ответници с договора за управление, а тя се отнася до правилността на обжалвания съдебен акт. От решение №127 от 1.07.2010г., постановено по в.гр.дело 247/2009г. на ВтАС е видно, че ответницата по иска по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД е имала сключен договор за управление на АД като член на УС, поради които съдът е определил размера на възнаграждението на база решението на ОС на АД от 29.06.2007г. на три средни брутни заплати в дружеството. По конкретното дело на И. с договора за управление са предоставени функции на управляващ и представляващ търговското дружество.
Доводите за липсата на съдебна практика не биха могли да формират извод, че разглеждането на този въпрос е от значение за развитие на правото. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 4 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС.
В обобщение на горното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №144/19.03.2014г., постановено по в.гр.дело №18/2014г. на Великотърновския апелативен съд, с което след отмяна на решение №55 от 01.11.2013 г. на ОС – Плевен, постановено по гр. д. № 1566/2013 г. е отхвърлен искът на [фирма] срещу Д. И. И. по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД за разликата над сумата от 15 762 лв. до сумата от 25 000 лв., представляваща частичен иск от общо 47 120 лв.ы като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: