О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4390/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. К., С. В. К. и С. С. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 2992 от 14.05.2018г., постановено по гр.д.№ 12125/2017г. на Софийския градски съд, ІІ-В с-в, с оплаквания за неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 26.04.2017г. по гр.д.№ 72305/2014г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против Столична община искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство, договор за дарение от 25.08.1980г., сключен с нот.акт № 53/1980г., и изтекла в тяхна полза придобивна давност /от 1959г./ на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] /имот с идентификатор **** по КККР/, заедно с 1/4 ид.част от общите части на сграда.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 144/1959г. Надежда С. К. и К. К. К. са признати за собственици на 1/2 ид.част от парцел **** в кв.97 по проекто-регулационен план на м.”К. с. – К.”. С договор за дарение от 25.08.1980г., сключен с нот.акт № 53/1980г., Надежда С. К. е дарила на внуците си Н. В. К. и С. В. К. 1/2 ид.част от процесния първи етаж от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, а с нотариално завещание от 28.11.1974г. К. К. К. е завещал на сина си В. К. К. /пряк наследодател на ищците в първоинстанционното производство/ останалата 1/2 ид.част от етажа. С констативен нот.акт № 126/2008г. ищците са признати за собственици на този етаж, придобит по наследство и дарение. През 1981г. дворното място и двуетажната жилищна сграда са отчуждени със заповед № РД-34-2012/14.08.1981г. на председателя на ИК на СГНС по чл.95 ЗТСУ (отм.) за предвиденото в ЗРП мероприятие – изграждане на жилищен блок 25, кв.98, ж.к.””К.” на ЖСК “Б.” като собствениците на отчуждения имот, вкл. ищците, са обезщетени с жилища в същия блок. С акт за държавна собственост № 11299/ 03.12.1986г. дворното място и жилищната сграда са актувани като държавни, а впоследствие като частна общинска собственост. Със заповед от 26.05.2014г. на кмета на Столична община е отказано отписването им от актовите книги за общински имоти на основание чл.64 ЗОС. Мероприятието, за което е отчужден процесният имот, понстоящем е осъществено. Жилищният блок е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж от 1993г. и въведен в експлоатация през 2006г. Жилищата сграда не е била съборена като на процесния първи етаж от нея живеят ищците.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че отчуждителната процедура по ЗТСУ (отм.) по отношение на процесния имот е извършена по надлежния ред и е приключила, както и че предоставеното на ищците имотно обезщетение е както за одържавеното дворно място, така и за притежавания от тях етаж от жилищната сграда, който е бил включен в оценката. С оглед на това е прието, че ищците не са могли да придобият имота по давност, тъй като до 01.06.1996г. е съществувала забрана за придобиване на държавни ли общински имоти по давност, а след това е налице спиране на срока (продължено понастоящем до 31.12.2022г.) на придобивната давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост.За неоснователни са приети доводите на ищците, че имотът не е завзет до 30.10.1998г. по съображения, че държавата е предприела правни действия по реализиране на мероприятието и изграждането на жилищния блок е започнало преди тази дата и към 2006г. е довършено, както и че компетентен да се произнесе дали са налице условията за отмяна на отчуждаването в хипотезите на § 3 ПЗРЗИД на ЗТСУ /отм./ и § 9, ал.1 ПЗР на ЗУТ е кметът на общината, а не съдът. За пълнота на изложението е посочено, че в случая не са налице и предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността, тъй като след одържавяването държавата е учредила ограничено вещно право на строеж в полза на трето лице, което е реализирано и имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че решението е очевидно неправилно и явно необосновано.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не са формулирали обуславящ изхода на спора правен въпрос, а се позовават единствено на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което в случая не е налице.
Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/.
В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание.
По отношение доводите на касаторите за изтекла в тяхна полза придобивна давност, само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.86 ЗС и наложения мораториум с §1 ЗИД на ЗС (ДВ, бр.46/2006г.), продължен понастоящем до 31.12.2022г., касаторите не са могли да придобият процесния имот по давност, нито принципно е възможно едно лице да придобие имот по давност, ако преди това го е придобило на друго основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2992 от 14.05.2018г., постановено по гр.д.№ 12125/2017г. на Софийския градски съд, ІІ-В с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: