2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3957/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5872/15.08.2019 г. на В. Ж. К. чрез адв. С. М. срещу определение № 567 от 06.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 264/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд за потвърждаване на определение № 578 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 1597/2018 г. на Кюстендилския районен съд, с което образуваното по исковата молба на жалбоподателката срещу Б. Д. М. дело за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните действия, с които й пречи да упражнява правото си на собственост, като не я допуска в процесния недвижим имот, е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен.
Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като окръжният съд не е обсъдил всички правнорелевантни за спора по чл. 109 ЗС факти и доказателствата за тях. Поддържа се също, че когато не е налице десезиране на съда от разглеждането на иска или неотстранена нередовност на исковата молба, са налице процесуалните предпоставки сезираният съд да разгледа и реши спора със съдебно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване като произнесен в противоречие с практиката на ВКС, в частност с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. д № 510/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., се поставя правният въпрос за това длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните, наведени пред първата инстанция и в частната жалба.
С искане касационното обжалване да се допусне заради точното прилагане на закона и развитието на правото се поставят два правни въпроса: 1. с оглед вида на нарушението и естеството на извършените неоснователни действия постига ли се адекватна защита на правото на собственост с предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на неоснователните действия и 2. има ли право въззивният съд да прекрати производството по делото без да са налице основанията за това, предвидени в ГПК – установяване на липса на процесуални предпоставки или наличие на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск, липса на волеизявление от странa на ищеца относно развитието на исковия процес, наличие на пречки, които пречат на съда да постанови решение.
Жалбоподателката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност.
Oтветницата Б. Д. М. не е ангажирала писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК съдебен акт, постановен от въззивен съд.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Производството по гр. д. №1597/2018 г. на Кюстендилския районен съд е образувано по исковата молба на В. Ж. К., в която същата е изложила твърдения, че тя и сестра й притежават 1/2 ид. ч. от недвижим имот – дворно място и жилище, по силата на договор за издръжка и гледане, в който отвеницата не я допуска, така неоснователно й пречи да ползва имота. В молбата и уточнението към нея от 09.08.2018 г. на л. 17, дадено в изпълнение указанията на първоинстанционния съд, от фактическа страна се сочи, че ответницата ползва целия имот. Посочено е още, че ищцата не притежава ключ от входа на жилището и от входа на сутеренния етаж, като при опитите й от 2017 г. и в началото на 2018 г. да влезе в имота със специалисти-геодезисти заради заснемането му с оглед нанасянето му в кадастралната карта, ответницата й попречила да стори това.
С разпореждане № 3785 от 09.08.2018 г. районният съд е приел, че исковата молба, след направените уточнения на обстоятелствата и петитума, е редовна и е разпоредил връчване на препис от нея на ответницата, а след получаване на отговор от последната е приел, че правната квалификация на иска е чл. 109 ЗС, приел е писмените доказателства и е насрочил делото в открито съдебно заседание. Впоследствие е допуснал и исканите от страните свидетели, както и извършването на исканата от ищцата експертиза със задача за индивидуализация на имота. След събиране на допуснатите доказателства с определение № 578 от 23.04.2019 г. в закрито заседание, без да е отменен хода по същество, в който устните състезания са обявени за приключени в последното открито заседание, е прекратил делото поради липса на правен интерес от иска по чл. 109 ЗС предвид изложените от ищцата факти, сочещи на отнето владение и правен интерес от иск по чл. 108 ЗС.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, окръжният съд анализирал фактическите действия на ответницата, сочени от ищцата, заради които последната твърди, че й се пречи да упражнява правото си на собственост – непредоставянето на ключ от входната врата на дворното място и от вратата на сутеренния етаж, ограничаване на достъпа до самостоятелния вход на източната самостоятелна част на жилищната сграда, представляваща самостоятелно жилище, недопускането на геодизисти за заснемане на имота. Приел е, че те сочат на цялостно отнемане на фактическата власт върху имота – ищцата е лишена от нея и не може да я упражнява в цялост, а не на нарушаване състоянието на имота. Като е изходил от естеството на твърдените от ищцата като факти неоснователни действия на ответницата, които твърдения се преценяват с оглед на това дали предявеният иск осигурява адекватна зашита на накърненото материално право, е достигнал до извод за липса на правен интерес от иска по чл. 109 ЗС. Допълнително е посочил, че възраженията и твърденията на насрещната страна, макар да са част от предмета на делото, са ирелевантни за определяне предмета на иска.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд в обжалваното определение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, тъй като въззивният съд, след като е приел, че наведените от ищцата фактически твърдения за действия на ответницата сочат на отнето владение, е възприел дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск като иск по чл. 109 ЗС, вместо сам да даде квалификацията, която счита за правилна.
По съществото на частната касационна жалба – същата е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че с негаторният иск не може да се защитава отнето владение, а може всяко друго нарушение на правото на собственост, включително онова, чрез което се нарушава /променя/ състоянието на вещта, както и че изложеното от ищцата сочи на лишаването й от страна на ответницата от фактическа власт върху имота, по отношение на който твърди, че има права, което сочи на правен интерес от иск по чл. 108 ЗС.
Неправилно обаче, пренебрегвайки задълженията си на инстанция по съществото на спора, както и правилото, че всеки съд сам определя правната квалификация на предявения иск, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от негаторен иск.
За разграничението, респективно за правилната квалификация на вещните искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, от значение е обстоятелствената част на исковата молба, тъй като и двата иска са осъдителни. Щом ищцата, включително с уточненията на исковата молба, е изложила факти, свеждащи се до лишаването й от достъп до имота, то е налице правен интерес от иск по чл. 108 ЗС и действително предявеният иск е по чл. 108 ЗС. Въззвният съд е следвало, след като е приел, че обстоятелствената част на исковата молба е уточнена и сочи на отнето владение, евентуално да укаже на ищцата да измени /поправи/ петитума, за да кореспондира същият със защита при отнето владение, ако счита, че така, както е формулиран в уточнението пред първа инстанция, а именно “ответницата да преустанови действията, с които й пречи, като не я допуска да влиза и да осъществява правото на собственост в съсобствения недвижим имот“, не отговаря смислово на искане за предаване на владение, но във всички случаи съдът е бил длъжен да даде сам вярната правна квалификация и да не прекратява делото заради липса на правен интерес от действително предявения иск, още повече, че преценката на действията на ответницата при осъдителен иск за собственост по начало е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска.
Като незаконосъобразно обжалваното въззивно определение следва да се отмени, ведно с първоинстанционното, и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството от етапа определяне квалификацията на иска и изготвяне на доклад по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 567 от 06.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 264/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 567 от 06.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 264/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд и определение № 578 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 1597/2018 г. на Кюстендилския районен съд.
ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа квалификация на иска и изготвяне на доклад по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: