О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 25.02.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5366 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д, представлявана от м., чрез пълномощника си Н. М. – областен управител на Област Д., приподписана от юрисконсулт А., срещу решение от 26.05.2014г., постановено по в.гр.д.№220/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2013г. по гр.д. №442/2013г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която Държавата е осъдена да заплати на [фирма] обезщетения за забава в размер на 38641,44лв. – върху сумата от 94373,88лв., 3524,92лв. – върху сумата от 8460лв. и 29571,58лв. – върху сумата от 72403,50лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от [фирма] срещу Държавата искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава в размер на 38641,44лв. – върху сумата от 94373,88лв., 3524,92лв. – върху сумата от 8460лв. и 29571,58лв. – върху сумата от 72403,50лв.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „по обявен за нищожен договор, по който плащането е извършено с компенсаторни инструменти, от кой момент изпада в забава длъжникът /в случая Държавата/ от датата на престацията или от датата, посочена в поканата за доброволно изпълнение/плащане”, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – приложени първоинстанционни и въззивни съдебни решения, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила. Съгласно приетото с ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаи като настоящия, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 5186,34лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2014г., постановено по в.гр.д.№220/2014г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. представлявана от м., чрез пълномощника си Н. М. – областен управител на Област Д., да заплати на [фирма] сумата 5186,34лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: