О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1260 /2013 годин
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против прекратително определение на Софийски градски съд № 10097 от 15.06.2012 год., по ч.гр.д.№ 7008/2012 год., с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на солидарен длъжник, частна жалба с вх. на СРС № 1024809/ 12.07.2010 год. срещу разпореждания за незабавно изпълнение по всички издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК, постановени по гр.д.№ 55349/2009 год., по описа на СРС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила.
Основният доводи на частния жалбоподател е, че предявената пред въззивния съд частна жалба „стриктно отговаря на предпоставките на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417 ГПК”, поради което е следвало да бъде разгледана по същество на надлежно направеното от длъжника възражение за недължимост на претендираните от заявителя/ молителя/ суми.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на частната жалба, по съображения, че в случая не са налице предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК, както и, че с обжалваното определение на въззивния съд всъщност не се прегражда възможността на длъжника да оспори претендираното срещу него парично вземане, предвид подаденото от същия своевременно възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване, на които частният жалбоподател се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което частната жалба на [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане съставът на СГС е приел, че същата не отговаря на особените изисквания на чл.419, ал.2 ГПК, тъй като не съдържа доводи, основаващи се на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК, нито такива срещу самите разпореждания за незабавно изпълнение.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Видно от съдържанието и заявения петитум подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба, с която е сезиран СГС не отговаря на особените изисквания на чл.419, ал.2 ГПК, независимо, че със същата е приложено възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК. В същата, адресирана до въззивния съд въобще отсъстват доводи, които [фирма], да поддържа срещу самото незабавно изпълнение и които, по изрично разпореждане на законодателя, могат да бъдат извлечи само от актовете по чл.417 ГПК. Изложените от страната- жалбоподател твърдения са свързани единствено и само с липсата на годни доказателства за изискуемостта на вземането и ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Следователно, както правилно е счел и въззивният съд, възразявайки по този начин срещу законосъобразността на отделните разпореждания, с които е допуснато издаването на процесните 5 бр. заповеди, неподлежащи на последващ инстанционен контрол, по арг. от чл.413, ал.2 ГПК, частният жалбоподател не може да се ползва от правата по чл.419, ал.1 ГПК, поради което подадената от него частна жалба се явява процесуално недопустима.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА прекратителното определение на Софийски градски съд № 10097 от 15.06.2012 год., постановено по ч.гр.д.№ 7008/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: