О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 26.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Стоянова гр.дело 133/2012година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.304 ГПК .
Образувано е по молба на К. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 116/20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, на основание чл.304 ГПК.
Ответниците по молбата за отмяна оспорват молбата като недопустима, а по същество и като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, като е признато за установено по отношение на И. П. Д.- М. – майка на молителката, и втория ответник С. Д. Ш., че договорът от 16.02.1964г., с който МНО- КЕЧ е продало на С. Ш. втория етаж от сграда в [населено място], ул. „Д-р В.” № 12 е нищожен поради нарушение на нормативните актове- чл.8 от Закона за наемите относно нормите за настаняване във ведомствено жилище.
И. П. Д. – М. е участвала в производството като ответник, тъй като през 1977 г. С. Ш. й дарил 1/10 от апартамента, а по делба целият имот бил поставен в неин дял и тя е заварена от ЗВСОНИ като собственик на имота.
В молбата за отмяна се твърди, че през 1997г. в хода на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, И. П. Д. – М. е придобила чрез договор за продажба част от имота, предмет на договора от 16.02.1964г. .Това придобиване станало по време на брака й с А. Д. М., поради което и за тази част имотът бил в режим на СИО. Предвид изложеното А. Д. М. има качеството на задължителен необходим другар и е следвало да участва в производството, а след неговата смърт, настъпила на 13.03.2008г.- в производството е следвало да бъде конституирана молителката като негова дъщеря и законен наследник. Според молителката това обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК.
Срокът по чл. 305 т.5 ГПК в случаите на поддържано основание за отмяна по чл.304 ГПК започва да тече от момента на узнаване на влязлото в сила решение.
В случая това е решението по гр.д.№ 5959/ 2007 г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение, което като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му, а именно на 20.03.2009г. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 20.06.2009г., а молбата за отмяна е подадена след този срок на 05.08.2011г. Срокът е преклузивен и с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява, поради което молбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане относно нейната основателност. Следва да се има предвид, че в конкретния случай молителката не посочва начален момент на срока, респективно датата, на която е узнала за решението, предмет на молбата, поради което съдът приема за такъв момент датата на постановяването му. На следващо място молителката посочва, че при завръщането си в България от В.,където пребивава поради обучението си, на 22.06.2011г. на летището разбрала за съдебен спор по иск с правно основание чл.108 ЗС, приключил с решение , съгласно което майка й е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на жилището им. На първо място дори да се приеме за безспорно, че на посочената дата 22.06.2011г. молителката е разбрала за решението, постановено в друго исково производство-това по чл.108 ЗС, това не е достатъчно да обоснове категоричен извод, че в същия момент тя е разбрала и за решението, чиято отмяна иска. На следващо място безспорно установените факти, че продължава обучението си във В., както и, че на 22.06.2011г. е пристигнала в България с полет на авиокомпания от В., също не са от естество да обосноват категоричен извод, че именно това е началото на срока за подаване на молбата за отмяна.
Съгласно чл. 305, ал.1 т.5 ГПК, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК / на който се е позовала молителката/ може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Следователно, началния момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитетът на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. На още по-голямо основание, спазването на срока по чл. 305, ал. 1 т.5 ГПК, следва да доказват лицата, които не са били страни в производството пред инстанциите по същество, но считат, че постановеното решение, поради това, че спорното право произтича от общ правопораждащ факт, рефлектира и в тяхната сфера, тъй като те целят да преодолеят стабилитет на решение, постановено между други лица. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно.Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза-проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват на указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било недоказване на началния момент на срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, респ. чл. 304 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си- началния момент на срока положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване. Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 5 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 116/20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, на основание чл.304 ГПК.
ОСЪЖДА К. А. М. от [населено място], ул.”Д-р В.”, № 12, ет.2 да заплати на Ц. Т. Д.- А. и М. Д. Т. от [населено място], ул.”Д-р В.”, № 12 разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 800 лв.
Прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: