4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 207
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петндесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 345/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1695 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1875/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното след частична отмяна на решение от 27.12.2010 г. по гр.д.№ 577/2009 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, на основание чл.226, ал.1 КЗ касаторът е осъден да заплати на всеки от наследниците на загиналата при ПТП на 14.06.2007 г. Р. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв., първият от които е неин съпруг, а вторият и третият ищец – нейни низходящи.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че поради смъртта на виновния за настъпилото ПТП водач липсва правен субект, срещу когото увредените лица могат да насочат вземанията си за обезщетения за причинените им приживе вреди. Такива според него биха могли да бъдат предявени само срещу техните наследници, но тъй като те нямат качеството на застраховани лица, а отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, то с отпадане на отговорността на последния следва да се счита за отпадала и тази на застрахователя.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса има ли качеството на застраховано лице загиналият при ПТП водач на МПС. Твърди се, че разрешението по него с обжалваното решение е дадено в противоречие с ППВС № 7/78 г. на ВС на РБ – т.9, в отклонение от които задължителни указания въззивният съд ангажирал отговорността му въпреки липсата на обект и субект на застраховка „Гражданска отговорност” и въобще при липсата на застрахователно събитие. Поддържа се освен това, че при определяне на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, въззивният съд, присъждайки на ищците неоправдано високи размери, е постановил решението си в противоречие със задължителните указания, дадени в ППВС № 4/68 г. на ВС на РБ.
Ответниците по касация Т. Е. Т., Я. Т. Ж. и Д. Т. Е. чрез процесуалния им представител адв.Ж. оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Наредба № 1/94 г. на ВАС.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във връзка с инвокираното оплакване, съобразно с данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Безспорно е установено по делото, че наследодателката на ищците е починала на 56 г. в резултат на несъвместими с живота увреждания на жизненоважни органи – мозък, сърце, бели дробове, черен дроб и далак при получената от нея съчетана травма при ПТП, настъпило на 14.06.2007 г., причинено виновно от водач на превозно средство, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, които категорично сочат, че между починалата и нейните наследници – съпругът Т.Т., с която той е живял до смъртта й, и нейните деца са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, много любов, взаимопомощ, постоянство и интелектуална връзка с всеки един от тях. При определяне на размера на обезщетенията въззивният съд, като съобразил характера и действителното съдържание на тези отношения и неблагоприятното отражение върху емоционалното и душевно състояние на наследниците на кончината й, настъпила във възраст, в която е била не само морална, но и материална опора за тях, приел, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди по повод загубата на тяхната съпруга и майка е в размер на по 120 000 лв.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В конкретният случай като такъв следва да се приеме единствено този за параметрите на обществения критерий за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. По отношение на първия от въпросите произнасяне от съдилищата липсва, същият е въведен за първи път едва с касационната жалба и поради това не следва да бъде обсъждан, тъй като не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което от своя страна изключва разрешаването му да е извършено в противоречие със задължителната съдебната практика.
По отношение на така формулирания втори въпрос обаче не е налице соченото от касатора основание. Изложените от съда правни аргументи изцяло са съобразени със задължителните указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд, поради което не се оправдава становището на касатора за разрешаване на повдигнатия материалноправен въпрос в противоречие с цитираното постановление. С т.ІІ от същото са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Извън общите критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор.
При определяне на обезщетенията, полагащи се на ищците като еквивалент на претърпените по повод смъртта на общия им наследодател неимуществени вреди, въззивният съдът е спазил съдържащите се в ППВС № 4/68 г. на ВС на РБ задължителни за съдилищата указания по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, въвеждаща справедливостта като ръководен принцип при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.
В обобщение настоящият състав приема, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.38,ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, ЗД [фирма] следва да заплати на адвокат Р. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 4 950 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1695 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1875/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на адв. Р. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 4 950 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: