О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр.София, 28.02.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4128 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.07.2016г. по гр.д.№109/2016г. на ОС Търговище, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Военно окръжие ІІ степен Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът П. Х. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. Х. извършено със заповед № ЛС-13 от 28.12. 2015 г. на началника на Военно окръжие ІІ степен [населено място] и го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „Главен технически сътрудник“ в отдел „Регистратура на класифицираната информация“ във Военно окръжие втора степен [населено място], като е осъдил работодателя да му заплати .сумата от 755,22 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, за периода 01.01. 2016 г. – 04.02. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Установено е, че ищецът е работил в системата на Министерство на отбраната като цивилен служител. Започнал е работа още през 1988 година, като мястото му на работа винаги е било във Военното окръжие в [населено място], независимо от това дали същата е имало или не самостоятелност като отделно звено или юридическо лице. Прието е, че от 1988 година, до 02.06. 2003г. е заемал длъжността механик, след това програмист, програмист база данни, програмист системи за управление и база данни, а от 01.12. 2014 г. е бил младши експерт. Констатирано е, че всички промени по отношение на длъжностите и останалите части на трудовия договор са правени с допълнителни споразумения, по постоянен трудов договор № 288/06.07.1995 г. Установено е също така, че на 01.07. 2015 г. с ищеца е сключено допълнително споразумение по трудов договор, с което, на основание чл. 119, във връзка с чл. 123 и чл. 70 от КТ е договорено следното: работодател е ВО втора степен Т., чрез началника си подп. К., мястото на работа е военното окръжие, сектор „Военен отчет, комплектуване, набиране и адаптация“, а длъжността от младши експерт е променена на в главен специалист и е договорен е срок за изпитване от 6 месеца, до 29.12. 2015 г. Констатирано е, че преди да изтече срокът за изпитване ответникът сключва ново допълнително споразумение, на 28.10. 2015 г., с което се променя длъжността на ищеца в „Главен технически сътрудник“ в регистратура за класифицирана информация, като основанието за сключване на договора е чл. 70 от КТ, а срокът е 6 месеца, до 28.04. 2016 г. И със заповед № ЛС-13/28.12. 2015 г. на началника на Военно окръжие Т., трудовият договор на ищеца е бил прекратен, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, преди изтичане на срока за изпитване, считано от 01.01. 2016 г.
Съдът е приел, че относно предвиденото в заповед № РД 254 на началника на Ц., в раздел трети, т. 2. задължение да се съгласуват заповедите за назначение и уволнение с Ц. и с Военно окръжие В. е спорно е дали това е било достатъчно и какъв е смисълът на понятието „съгласуване“, т.е. дали не следва да се разбира като даване на разрешение, необходимо за законността на уволнението или само уведомление. Съдът е приел, че към момента на уволнението – 28.12. 2015г. подобно разрешение няма
Съдът е изложил съображения за това, че ищецът е работил на различни длъжности при ответника, в продължение на почти 28 години, като е поддържал всички технически системи, водил е деловодството , имал е достъп до цялата информация, обработвал я е и познава в детайли цялостната работа на военното окръжие в Т.. Приел е, че развитието на трудовото правоотношение на ищеца говори, че макар и формално да са били налице предпоставките по чл. 70 от КТ, клаузата за срок за изпитване е недействителна, защото с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване по облекчен ред, по причини, които не са свързани с нея. В този смисъл съдът се е позовал и на задължителна практика изразена в решение от 04.06. 2015 г. на ВКС, по гр.д. № 6968/ 2014 г. на трето ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Прието е, че от приложената по делото трудова книжка и служебни бележки е видно, че ищецът, след прекратяване на трудовия му договор с ответника, не е започвал работа при друг работодател. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че обезщетението по чл.225 КТ за периода, претендиран от ищеца, 01.01. 2016 г. – 04.02.2016 г. е в размер на 775,22 лв., а лихвата за същия период е в размер на 8,77 лв.
С оглед на така изложените съображения съдът е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ са основателни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли понятието съгласуване да се тълкува в смисъла на разрешение от Централното военно окръжие за да е законосъобразно прекратяването на трудовия договор от Началника на военно окръжие Т. и може ли да се приеме, че сключването на две последователни споразумения за изпитване работодателят е целял да се възползува от облекчен ред за прекратяване на договора, а не да изпита работника по смисъла на разпоредбана на чл.70 КТ.Представя решение от 29.10.2014г. по гр.д.№3387/2013г., ІV г.о.,в което е прието че ако в К. е предвидено работодателя да съгласува уволнението със синдикалния орган не е налице предварителна закрила по чл.333, ал.4 КТ, решение от 24.10.2014г. по гр.д.№4318/2013г.,ІV г.о. в същия смисъл и решение от 27.09.2011г. по гр.д.№64/2011г., ІV г.о.-за характера на договора със срок за изпитване. Позовава се и на ТР№4/2013г. ОСГК на ВКС за значението на съгласието с оглед закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса може ли да се приеме, че сключването на две последователни споразумения за изпитване работодателят е целял да се възползува от облекчен ред за прекратяване на договора, а не да изпита работника по смисъла на разпоредбана на чл.70 КТ, тъй като даденото от въззивният съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение 08.05.2015г. по гр.дело № 4811/ 2014 , ІV г.о. и решение от 11.05. 2016г. по гр.д. № 5696/ 2015 , ІІІ г.о., се приема , че няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ в случаи на същетвуващо трудово правотоношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и е наясно с възможността на последния да се справи с работата – напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност. В задължителна съдебна практика изрично е изяснено още, че и в тези случаи работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, като обобщено е прието, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка и непряка дискриминация.
Що се касае до въпроса следва ли понятието съгласуване да се тълкува в смисъла на разрешение от Централното военно окръжие , за да е законосъобразно прекратяването на трудовия договор от Началника на военно окръжие Т., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е обословил решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, тъй като съдът е счел прекратяването на трудовия договор на соченото в него основание за незаконосъобразно не поради това, че липсва съгласуване, а като е приел, че работодателят не е упражнил добросъвестно правата си като такъв. Непосочването на въпрос от значение за спора, който да е обусловил решаващите изводи на съда, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване /т.1 ТР№1/2009г- ОСГ ТК на ВКС/.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2016г. по гр.д.№109/2016г. на ОС Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ