7
определение по гр.д.№ 93 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр.София, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 93 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. М. Т. срещу решение № 227 от 17.06.2019 г. по в.гр.д.№ 260 от 2019 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 716 от 2018 г. на Русенския районен съд за уважаване на предявения от А. Ш. С. и Г. Ш. С. срещу О. М. Т., Е. Б. Б., В. Б. Т., Б. Б. М. и С. Б. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на правото на собственост на ищците върху общо 1/6 ид.ч. /по 1/12 ид.ч.за всеки от ищците/ от следните недвижими имоти:
– овощна градина с площ от 1,379 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м.„К. “, представляващ имот № …., при граници и съседи: имот № …., …., …., ….;
– нива с площ от 42,964 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м.„Ф.“, представляваща имот № …., разделен на следните имоти: нива с площ от 30 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м.“Ф.“, представляваща имот № …., при граници и съседи: имоти № …., …., …., …. и нива с площ от 12,964 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м.„Ф.“, представляваща имот № …., при граници и съседи: имоти № …., …., …., ….;
– овощна градина с площ от 1,510 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м. „Ч. “, представляваща имот № …., при граници и съседи: имоти № …., …., …., …., …. и
– лозе с площ от 5,174 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., [община], Област Р., м.„А.“, представляваща имот № …., при граници и съседи: имоти № …., …., …., …., …., ….., …..
С обжалваното решение е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № …. г., на нотариус Г. Г., вписан в Службата по вписванията- [населено място] като акт № …. г., в частта с която ответникът О. М. Т. е признат за собственик на над 5/6 ид.ч. от посочените в нотариалния акт имоти.
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на Конституционния съд на РБ /решение № 4 от 1996 г. по тълк.д.№ 32 от 1995 г./ по следния въпрос:
1. Излизат ли от патримониума на наследодателя недвижимите имоти с одържавяването им и внасянето им в ТКЗС и съответно губи ли се правото на завещателно разпореждане с тях ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
2. Какво е значението и съответно поражда ли правни последици валидно направено завещателно разпореждане със земеделски земи преди внасянето им в ТКЗС, което отговаря на всички изисквания предвидени в нормите на действащото законодателство към момента на съставянето му, ако завещателят е починал преди възстановяване на земеделските земи ?
3. Ако се приеме, че възстановените земеделски земи след смъртта на наследодателя са новооткрито наследство, поражда ли правни последици валидно направено завещателно разпореждане за земеделските земи, собственост на наследодателя преди внасянето им в ТКЗС, което отговаря на всички изисквания предвидени в нормите на действащото законодателство към момента на съставянето му ?
Твърди се и че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 22.11.2019 г. А. Ш. С. и Г. Ш. С. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост на 1/6 ид.ч. от горепосочените 4 земеделски имота, въззивният съд е приел, че с решение № 189 от 29.05.1995 г. на ПК- гр. Ветово правото на собственост върху процесните имоти е възстановено с план за земеразделяне на наследниците на Ю. Х. Т. /Т./, починал на 12.01.1970 г.
С оглед данните в представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 091 от 31.10.2017 г. съдът е приел, че от наследството на Ю. Х. Т. на дъщерята на неговата починала през 1964 г. дъщеря А. Ю. Т.- С. А. А. се е падала 1/6 част, а след нейната смърт през 1982 г. на нейните деца- А. Ш. С. и Г. Ш. С. се пада по 1/12 част.
По възражението на ответника О. М. Т. за придобиване на имотите по давност, съдът е приел, че това възражение не е направено своевременно /с отговора на исковата молба/, поради което е преклудирано. Поради това съдът не обсъжда представените по делото доказателства за владението на имота и отменя констативния нотариален акт № …. г., издаден в полза на О. Т., за частта над 5/6 ид.ч. от процесните имоти.
По възражението на О. М. Т., че неговият пряк наследодател О. Ю. Т. е собственик на имотите на основание нотариално публична завещание № …. г., въззивният съд е приел, че това завещание представлява частно завещателно разпореждане: на конкретно посочени вещи на общия наследодател Ю. Х. Т. /ясак от 6 дка в м.“К.“, нива от 6 дка в м.„Е. “ и нива от 11 дка в м.„С. “/. Поради това и тъй като към датата на смъртта на завещателя Ю. Т. през 1970 г. притежаваните от него имоти, включително и завещаните, са били внесени в ТКЗС, съдът е приел, че заветът е недействителен по общите правила на Закона за наследството- чл.19, ал.1 ЗН.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Поставените от касатора правни въпроси най-общо се свеждат до по-общия въпрос: Недействителен ли е на основание чл.19, ал.1 от Закона за наследството завет на земеделска земя, когато към датата на откриване на наследството /смъртта на завещателя/ тази земя е била внесена в ТКЗС, в ДЗС или в друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация и собствеността върху нея в реални граници все още не е била възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред ?
По въпроса има практика на ВКС, включително и задължителна такава, на която обжалваното решение съответства напълно: т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че лицето, което получава по завещание права върху конкретен имот, както е в случая, се явява заветник по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН, а не наследник. Поради това за действителността на завещание /завет/ на такъв имот от значение съгласно чл.19, ал.1 ЗН е дали към момента на откриване на наследството завещаният имот е бил в патримониума на завещателя. След като основанието да се зачете частно завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството /който съгласно чл.1 ЗН е момента на смъртта на наследодателя/, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване на собствеността на имота в реални граници с решение на ОСЗГ /ОСЗ, ПК/ заветът на този земеделски имот е недействителен по общите правила на ЗН. В същия смисъл е и приетото в незадължителната, но трайно установена практика на ВКС- например посочените от първоинстанционния съд решение № 764 от 28.11.2002 г. по гр.д.№ 471 от 2002 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 579 от 19.07.2004 г. по гр.д.№ 198 от 2004 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и др.
Не може да се приеме, че приетото в обжалваното решение противоречи на решение № 4 от 1996 г. по тълк.д.№ 32 от 1995 г. на Конституционния съд на РБ, тъй като в посоченото решение на КС въобще няма произнасяне по този конкретен въпрос. Решението на Конституционния съд е постановено по искане за прогласяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.90а ЗН, а не касае разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗН. Диспозитивът на това решение е за обявяване частично на противоконституционност на разпоредбата на чл.90а ЗН. След като в т.3 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че частните завещателни разпореждания /заветите/ на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се обхващат от приложното поле на чл.90а ЗН, то следователно обявената от Конституционния съд с решение № 4 от 1996 г. частична противоконституционност на чл.90а ЗН няма никакво отношение към настоящия спор за собственост.
Поради гореизложеното не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради променени законодателство или обществени условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма. В конкретният случай, както бе посочено по-горе, по обуславящия за конкретното дело въпрос има практика на ВКС, включително и задължителна такава /посочените по-горе тълкувателно решение на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС/, от постановяването на която практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
Независимо от горното, ВКС констатира, че въпреки мотивите на въззивния съд, поставените въпроси са неотносими към конкретното дело, тъй като по него е безспорно установено, че завещаните от Ю. Х. Т. на прекия наследодател на ответника О. М. Т. с публичното завещание от 18.03.1942 г. земеделски земи с обща площ от 23 дка /ясак от 6 дка в местността“ К.“, нива от 6 дка в местността „Е. “ и нива от 11 дка в местността „С. “/ не са идентични с внесените в ТКЗС от общия наследодател на страните Ю. Х. Т. и по-късно възстановени на наследниците му земеделски земи: Видно от представените по делото справка- извлечение № 481 от 29.01.1992 г. и заявление изх.№ 1006 от 05.06.1992 г. за възстановяване на собственост до ПК- гр. Ветово, Ю. Х. Т. е внесъл в ТКЗС общо две ниви с обща площ от 51,1 дка /нива от 49,9 дка и нива от 1,2 дка, без да са посочени местностите, в които се намират тези ниви/ и приблизително точно толкова /общо 51,023 дка/ са били възстановени на наследниците му с решението на ПК- гр. Ветово 29.05.1995 г. и то с план за земеразделяне. Същевременно е видно от представения нотариален акт № …. г., че Ю. Х. Т. е притежавал 8 земеделски имота с обща площ от 59,6 дка, от които само един е идентичен с някои от имотите, завещани в публичното завещание от 18.03.1942 г. /нивата от 6 дка в местността „Е.“/. Предвид притежаваните от Ю. Т. съгласно нотариалния акт от 1936 г. земеделски земи с обща площ от 59,6 дка, а възстановени само 51,1 дка /разлика от 8,5 дка/, безспорно е, че наследниците на Ю. Т. не са заявили за възстановяване нито нивата от 6 дка в м.“Е. “ /която е била предмет на публичното завещание от 1942 г. и която фигурира и в нотариалния акт от 1936 г./, нито другите два посочени в публичното завещание от 1942 г., но нефигуриращи в нотариалния акт от 1936 г. земеделски имоти.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН, ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 17.06.2019 г. по в.гр.д.№ 260 от 2019 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.