4
определение по гр.д.№ 1794 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София,04.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 1794 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Ю., Хюрмие К. Ю., И. А. И. и К. А. И. срещу решение № II-155 от 03.12.2013 г. по гр.д.№ 1939 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 117 от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 792 от 2012 г. на Айтоския районен съд в обжалваната му пред окръжния съд част за допускане до делба на 5 от общо 10-те допуснати до делба от районния съд имоти, а именно: 1. имот с № 019001, находящ се в м.”Юмрук Кая” в землището на [населено място], [община], 2. имот с № 061006, находящ се в м.”Гюлджук” в землището на [населено място], [община], 3. имот с № 047005, находящ се в м.”Зюмбюлюк” в землището на [населено място], [община], 4. имот с № 051014, находящ се в м.”Бозалъка” в землището на [населено място], [община] и 5. имот с № 064014, находящ се в м.”Дере Боя” в землището на [населено място], [община].
К. твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалноправните разпоредби- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Считат, че решението противоречи на посочената от тях задължителна практика на ВКС /решение № 6 от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ по следния правен въпрос: за да се приеме, че е налице владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, необходимо ли е имотът да се ползва непрекъснато и във всеки момент владелецът да извършва действия, чрез които да демонстрира намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняваната фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия, когато пожелае без никой да му пречи.
В писмен отговор от 10.03.2014 г. пълномощникът на ответниците по касационната жалба оспорва същата. Претендира за направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни /ответници по иск за делба/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за делба.
За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на горепосочените 5 земеделски имота, въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиването на тези имоти по давностно владение, осъществявано от тях непрекъснато и явно през заявения в отговорите на исковата молба период от време /от 21.05.2002 г. до завеждането на делото на 25.09.2012 г./. Съдът е приел, че макар да са обработвали спорните 5 земеделски имота, ответниците въобще не са установили владение върху притежаваните от другите наследници на И. И. И. 3/4 ид.ч. от тези имоти, тъй като не са променили основанието, на което са започнали да упражняват фактическа власт върху тези имоти: като наследници на 1/4 ид.ч. от имотите и на основание нотариалните актове от 21.05.2002 г. ответниците са установили владение само върху притежаваната от техния пряк праводател И. И. И. 1/4 ид.ч. от имотите, а върху останалите 3/4 ид.ч. са упражнявали фактическа власт като държатели. Прието е, че касаторите не са осъществили такива действия, с които да превърнат държането на спорните 3/4 ид.ч. от имотите във владение- не са предприели действия, с които да са обективирали спрямо останалите наследници на И. И. И. намерението си да владеят и техните части от имотите.
Така постановеното решение не противоречи на посоченото от касаторите решение № 6 от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. поради следното: На първо място, решението на ВКС, Второ г.о. е постановено по реда на чл.290 от ГПК по правен въпрос, който няма нищо общо с настоящото дело и който не е посочен от касаторите като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: прилага ли се разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ в отношенията между сънаследници при направено възражение за придобивна давност на имот, правото на собственост върху който е възстановено преди 18.11.1997 г. В настоящия случай правото на собственост върху процесните земеделски земи е било възстановено на общия на страните наследодател И. И. И. след 18.11.1997 г. /с решения на Поземлена комисия- [община] от 16.02.1998 г./ и направеното от ответниците възражение за давностно владение е за период много след 18.11.1997 г. /от 21.05.2002 г. до 25.09.2012 г./, поради което разгледаният в решение № 6 от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. правен въпрос въобще не е от значение за настоящото дело и съответно в обжалваното решение на Бургаския окръжен съд няма произнасяне по този въпрос. Поради това и няма как да има противоречие по този въпрос.
Липсва противоречие на обжалваното решение и с приетото в мотивите по същество на решение № 6 от 22.01.2008 г. о гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., според които, за да се приеме, че е налице владение върху един имот не е необходимо непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота, а фактическата власт може да се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой. По отношение на демонстрирането на намерението за своене спрямо останалите наследници, в решението на ВКС, Второ г.о. е прието, че в конкретния случай това е станало със снабдяването на част от наследниците с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия наследствен имот. В обжалваното решение не е прието нещо различно: въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касаторите за придобиване на спорните 5 имота по давност, не защото те не са осъществявали непрекъснато фактическо въздействие върху имотите, а защото макар и да са осъществявали фактическа власт върху тези имоти, не са демонстрирали пред останалите наследници на И. И. И. намерението си да своят тези имоти /не са осъществили такива действия, включително не са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху имоти, включително и за притежаваните от другите наследници 3/4 ид.ч./. Приетото от въззивния съд по въпроса: следва ли упражняващите фактическа власт върху наследствен имот наследници да отблъснат владението на останалите наследници, за да установят владение върху целия наследствен имот съответства на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по гр.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по поставения от тях правен въпрос.
Поради това и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси и друга практика на ВКС или на други съдилища в страната, на която обжалваното решение да противоречи, касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата И. Х. И., О. Х. И. и Ф. Х. И. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-155 от 03.12.2013 г. по гр.д.№ 1939 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА А. И. Ю., Хюрмие К. Ю., И. А. И. и К. А. И. да заплатят на И. Х. И., О. Х. И. и Ф. Х. И., всички от [населено място], [община], Бургаска област на основание чл.78 от ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.