О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 07.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….……. и с участието на прокурора…………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 341 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9563/2.ХІІ.2016 г. на М. Д. З. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-П., против решение № 306 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 18.Х.2016 г., постановено по т. д. № 454/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 127/17.ІІІ.2016 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІ-и с-в, по т. дело № 790/2015 г. С последното е било признато за установено в пр-вото по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, че настоящата касаторка дължи на ищцата З. К. З. от [населено място] сума в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща част от сума в размер общо на 500 000 лв., дължима по силата на редовен от външна страна запис за заповед, издаден от М. Д. З. на 10.VІ.2013 г. в [населено място] и с падеж „на определен ден”: датата 10 септември 2015 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК, а именно 5.Х.2015 г. и до окончателното й изплащане, за което свое вземане ищцата е била снабдена със заповед за изпълнение № 6971/7.Х.2015 г. по ч. гр. д. № 12710/2015 г. по описа на РС-Пловдив, ГК, ХІХ-и с-в, като е постановено незабавното й изпълнение и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист.
Оплакванията на касаторката М. Д. З. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и присъждане на направените по делото разноски, като същевременно се прави възражение за прекомерност по отношение „на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й М. Д. З. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но също и по противоречиво решавани от съдилищата шест материалноправни въпроса, както следва:
1./ „Нищожен ли е запис на заповед, в който са вписани падежи „на представяне”, респ. – „на предявяване” и „на определен ден”, и в този смисъл касае ли се за „последователни падежи”?”;
2./ „Предявяването на записа на заповед представлява ли покана за изпълнение на менителничното задължение и идентично ли е то по своята правна същност с фактическото „представяне” на записа на заповед?”;
3./ „Допустимо ли е приравняване на „представянето” на записа на заповед „на предявяване” на менителничния документ?”;
4./ „Определянето на падежа по записа на заповед веднъж на предявяване – чрез израза „срещу представяне”, а след това и чрез посочване на определен ден, дали, с оглед на строго формалния характер на документа, следва да се извлича чрез тълкуване?”;
5./ „Съгласно чл. 486 ТЗ падежът на менителницата, респ. на записа на заповед по силата на препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ /погрешно посочено „ГПК” – бел. на ВКС/, следва ли да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и как следва да се тълкува изразът срещу представяне”?”;
6./ „Действителен ли е запис на заповед „на предявяване”, в който безусловния ангажимент за плащане е поет „при представяне” на същия не по-късно от посочената в него крайна дата, а именно 10.09.2015 г.?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация З. К. З. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му – „като правилно и законосъобразно”, както и за присъждането на разноски за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК в размер на платения хонорар от 500 лв. (петстотин лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на М. Д. З. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение, с което положителен установителен иск за съществуването на вземане по запис на заповед в размер на сумата от 150 000 лв. е бил уважен, въззивната инстанция е споделила решаващия извод на първостепенния съд, че този менителничен ефект е редовен от външна страна – предвид обстоятелството, че същият съдържа един единствен падеж, определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определена дата, която е 10 септември 2015 г., докато изразът „при представяне” е употребен: „с оглед характера на записа на заповед и на ценна книга, доколкото само държателят на ценна книга чрез представянето й на издателя, може да удостовери качеството си на кредитор към момента на падежа”. Същевременно изрично е било констатирано от състава на Пловдивския апелативен съд, че в пасажа относно безусловното поемане на задължението за плащане по този менителничен ефект действително е употребен изразът „срещу представяне на този запис на заповед да заплатя”, което било в точно съответствие с разпоредбата на чл. 537 във вр. чл. 491 ТЗ, изискваща представяне, т.е. „предявяване за плащане” на ценната книга от кредитора, за да е възможно отбелязване на плащането при условията на чл. 492 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На тази плоскост в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните от касаторката М. Д. З. в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й материалноправни въпроси с поредни номера 1, 3,4, 5 и 6 имат изцяло хипотетичен характер и не са били включени в предмета на спора по делото. Напротив, произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение е единствено по материалноправния въпрос с пор. № 2, който е бил разрешен положително. Не се констатира това негово разрешаване да се явява в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 77/14.VІІІ.2015 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., понеже последното е било по релевантен материалноправен въпрос, който не е идентичен с въпроса под № 2, формулиран в изложението на настоящата касаторка: за валидността на запис на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя, т.е. уговорен е по начин, различен от предвидените в чл. 486, ал. 1 ТЗ?” Докато с атакуваното в случая решение № 306/18Х.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по т. д. № 454/2016 г. е било прието, че падежът на менителничния ефект е определен в стриктно съответствие с т. 4 на цитирания законов текст.
В заключение, петте определения на състави от ТК на ВКС, на които касаторката М. Д. З. се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 1 ГПК, не съставляват задължителна практика на този съд по смисъла на разяснението, дадено с т. 2 от горецитираното тълкувателно решение на неговото ОСГТК. Отделно от това нито приложеното към изложението по жалбата въззивно решение (без номер) на Сливенския ОС, ГК, постановено по т. д. № 328/09 г., нито решение № 148/22.V.2012 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 398/2011 г., имат характера на влезли в сила съдебни актове, които да може да се обсъждат на плоскостта на релевираната от касаторката М. Д З. допълнителна предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол (арг. т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.).
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация искане за това, касаторката М. Д. З. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-П.: съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 142561/6.І.2017 г. и Списък по чл. 80 ГПК. В тази връзка, при съобразяване правилата на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция на текстовете към ДВ, бр. 84 от 25.Х.2016 г./, като неоснователно ще следва де преценява възражението на касаторката по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на този адвокатски хонорар. Напротив, констатира се, че същият не само съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, но е и занижен /повече от 7 пъти и половина!/ спрямо действително дължимия по специалната Наредба негов минимум.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 18.Х.2016 г., постановено по т. дело № 454/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касаторката М. Д. З., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. VІІІ, ап. № 25 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация З. К. З., EГH [ЕГН] от [населено място], [улица], СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-П., съгласно договор за правна защита и съдействие № 142561/6.І.2017 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2