2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 624 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1446 от 18.І.2011 г. на старозагорското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното определение № 4681 на Пловдивския ОС, ГК, ІХ-и с-в, от 16.ХІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 3196/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу определение № 10207/15.Х.2015 г. на РС-Пловдив, ГК, ХVІІІ-и с-в, по гр. дело № 2559/2015 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство на основание чл. ГПК.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон /чл. 735, ал. 2 ТЗ/, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 31, ал. 1 ГПК, както и чл. 2 ГПК/, поради което, считайки, че това бил „неправомерен отказ от правосъдие”, той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на делото на същия състав на първостепенния съд, който да се произнесе по съществото на исковата претенция, предявена срещу ответното министерство на финансите.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма]-гр. Ст. Загора обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липсата на съдебна практика по същия, а именно: „Дали при настъпила липса на правосубектност на страна в хода на въззивното производство, поради заличаването на търговец след приключило производство, същото следва да продължи?”
Ответното по касация министерство на финансите не е ангажирало свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна касационна жалба на старозагорското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното прекратително определение, Пловдивският ОС е приел, че надлежни /легитимирани/ страни в нарочното исково пр-во по чл. 270, ал. 2 ГПК са тези, чиято правна сфера пряко се засяга от постановения съдебен акт по съществото на спора, респ. техните правоприемници, но не и сега привлеченото като единствен ответник в прекратеното първоинстанционно пр-во министерство на финансите. При тези данни по делото се налага извод, че неясно формулираният от търговеца частен касатор „процесуалноправен” въпрос със сигурност не е такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело, т.е. характерът му е изцяло хипотетичен. С оглед това, при установената липса на общото основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4681 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ІХ-и с-в, от 16.ХІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 3196/2015 г. /допълнено с постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК определение № 394/19.ІІ.2016 г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 642 по описа за 2016 г.