О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
София, 16.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1681 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от И. Д. И. срещу решение на Софийски градски съд от 20.05.2009 г. постановено по гр.д. № 3411/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Ответникът по жалбата У. за н. и с. стопанство, София е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са уважени искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е установил, че И. И. била зачислена в редовна докторантура по държавна поръчка по научна специалност икономика и управление към катедра „А” при УНСС със срок на обучение 3 години – до 11.05.2003 г. По-късно срокът бил удължен до 19.05.2004 г. на 26.04.2004 г. при провеждане на изпит за докторантски минимум комисията е установила, че И. приписва и с решение от 17.06.2004 г. Катедреният съвет е решил тя да бъде отписана поради неположени изпити от докторантския минимум и изтичане на срока за докторантурата. Това решение е потвърдено от Факултативния научен съвет. В изпълнение на това решение зам.ректорът е отписал от докторантура И. без право на защита на дисертация, считано от 19.05.2004 г. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Съдът е изложил съображения, че възражението на ищцата срещу валидността на тази заповед поради неподписването й от ректора, е неоснователно. Приел е, че е издателят е действал по делегация, уредена в правилника за учебната дейност на УНСС. Подобна възможност е изрично уредена в разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 71 ЗВО.
Съдът, също така установил, че И. е получила стипендии на обща стойност от 6260,80 лв., които следва да върне, съгласно пар. 5 ДР ПМС № 90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации в редакцията към 21.07.2004 г.
Искът е уважен, на осн. чл. 55, ал. 1, пар. 3 ЗЗД в посочения размер. Присъдено е още и обезщетение за забава, считано от датата на поканата до И. , което е в размер на 1441,22 лв. до датата на предявяване на исковата молба, както и след тази дата в размер на законната лихва до окончателното изплащане на главницата.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, т. 3 ГПК, на които се основава касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените са следните въпроси дали висшите училища могат да приемат устройствени правила в противоречие със разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО и месечните плащания на докторантите /стипендии/ дали са периодични плащания.
Вторият въпрос не е от значение за постановения резултат, защото основанието на иска е чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а въпросът, от кога започва да тече срока за погасяване на това вземане не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика, нито има нужда от тълкуване или е от значение за развитието на правото. Другият поставен въпрос, обаче, има отношение към материалноправната защита и по него съдът се е произнесъл, за да стигне до крайното заключение по иска. Р-2112-2006-ІІІ ГО и Р-360-1998-ІІІ ГО ВКС нямат отношение към него, а съдебните актове постановени от състави на Върховния администритивен съд не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдебният състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд от 20.05.2009 г. постановено по гр.д. № 3411/2008 г.
УКАЗВА на касатора И. Д. И. в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 154,04 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При евентуално изпълнение на указанията, насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: