Определение №207 от по гр. дело №4429/4429 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

  
 
  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                  
      № 207     
                                          гр.София, 08.12.2008 г.                                               
 
 
 
                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
 
                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
                                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА     
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4429 по описа за 2008 г. приема следното:
 
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. г. гр. С. срещу решение № 703 от 09.05.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 528 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 139 от 27.12.2007 г. на Асеновградския районен съд, 4 гр.състав по гр.д. № 288 от 2007 г. за уважаване на предявените от Ф. А. Г. срещу С. г. – гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ- за отмяна на заповед № 692 от 01.03.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата от Г. до уволнението работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1815,66 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2007 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Същественият материалноправен въпрос, който се нуждаел от произнасяне от ВКС бил неспазването на закона от въззивния съд при наличие на достатъчно доказателства по делото и несъобразяването им с тях. Произнасянето на ВКС по всички повдигнати в жалбата въпроси било от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Ф. А. Г. не взема становище по нея.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение счита следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали уволнението на ищцата на основание съкращение в щата е извършено законосъобразно. Решението на въззивният съд по този въпрос не противоречи на трайната практика на ВКС, според която, за да е законосъобразно съкращението в щата, преди него следва да бъде извършен подбор между всички работници или служители, заемащи същата или сходна длъжност, по критерии, посочени в чл.329 от КТ.
Не е налице и основанието на чл.280, а.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. По въпроса за законосъобразността на уволненията поради съкращението в щата след извършен подбор по реда на чл.329 от КТ няма противоречива практика на съдилищата.
На следващо място, произнасянето по това дело не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на право по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в случая няма неясна или непълна правна норма, която да се нуждае от тълкуване от ВКС, както и няма противоречива съдебна практика по въпроса за подбора преди уволненията по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, което да налага корективно тълкуване на ВКС по този въпрос.
Посоченото от касатора в молбата му от 12.09.2008 г. неспазване на закона от въззивния съд при наличие на достатъчно доказателства по делото и несъобразяването с тях не представлява съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е позоваване на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което нарушение, обаче, дори и да е извършено, не е основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на С. г. гр. С. срещу решение № 703 от 09.05.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 528 от 2008 г.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top