О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 18.03.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4893 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “У”А. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 02.07.2008г. по гр.д. №592/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси,касаещи характера на акта,с който един недвижим имот бива включен в капитала на търговско дружество,условията,при наличието на които може да се приеме,че дружеството придобива собствеността независимо от обстоятелството,че имотът е предмет на реституционни претенции,заявени по реда на ЗСПЗЗ са решени от въззивния съд в противорчие с практиката на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на приложените към изложението решение №66/23.04.1997г. по гр.д. №165/1996г. на V ГО на ВКС,решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г.,решение №1079/01.01.2005г. по гр.д. №511/2003г. на ІV ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът “Д”А. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като постановеното от въззивния съд решение съответствува на константната практика на ВКС по сходни дела, вкл. по дела с предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху други части от същия курортен комплекс. Поддържа също така,че същественият въпрос в настоящия случай е дали мероприятието,за което имотът е бил отреден е било реализирано,в който случай същият остава в патримониума на държавата и не подлежи на реституция.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 02.07.2008г. по гр.д. №592/2007г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на ТБ”Е”,преобразувана чрез вливане в “У”А. ,че “Д”АД-гр. Созопол е собственик на целия имот №010112, находящ се в м.”А”,землището на гр. С..
Прието е,че ДФ”Д”,образувана по реда на Указ №56 за стопанската дейност/отм./ е поела съответната част от активите и пасивите на съществуващото преди това ТП”Б” С. към датата на преобразуването,на което процесният имот е бил предоставен от държавата за управление и стопанисване. С решение от 28.08.1991г. по ф.д. №5833/91г. Бургаският окръжен съд е вписал “Д”ЕА. ,чийто капитал е уставният фонд на ДФ ”Д” по баланса към 31.05.1991г.,т.е. държавно имущество. Преобразуването на “Д”ЕА. в “Д”А. след извършване на приватизация е вписано на 26.06.1997г. С оглед на това е прието ,че за установяване принадлежността на правото на собственост от съществено значение е обстоятелството дали имотът е бил включен в баланса на ДФ ”Д”,както и бил ли е държавна собственост към момента на включването му в капитала на “Д”ЕА. ,като този извод следва да бъде направен на основата на подробното проследяване на преобразуването на бившето ТП”Б” С. и последващите негови правоприемници с оглед поемането на съответните активи,пасиви, права и задължения от това вече прекратено юридическо лице,сред които и процесният имот. Въз основа на решенията за отреждане на терена и за изграждане на в.с.”Д” е прието,че за изграждането на това мероприятие са отредени 446.4 дка земи,вкл. земи на АПК”К” в землището на с. Р.,по отношение на които отчуждителната процедура е проведена докрай като сумата за обезщетение е преведена на АПК. Процесният имот е включен в тази територия още със застроителния план, одобрен със заповед №РД-14-02-550/06.06.1985г. и е предвиден за изграждане на хидропарк,мероприятието е реализирано и по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ е налице пречка за възстановяване на собствеността. Прието е също така,че дружеството е придобило собствеността вследствие проведена приватизация по реда на ЗППДОбП/отм./,което също е пречка за възстановяване на собствеността на праводателя на банката ЗТКП ”България”. Прието е,че решение №43/16.03.1993г. на ПК- С. за възстановяване в полза на кооперацията на нива от 1227.1 дка е непротивопоставимо на “Д”А. и доколкото собствеността не може да бъде възстановена реално с оглед разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, същото не легитимира кооперацията,а оттам и банката като собственик на този имот.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса какъв е характерът на акта,издаден от органа по чл.10,ал.1 от Правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №7/1994г.,с който един имот се включва в капитала на търговското дружество,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се също така,че е налице подобно противоречие и по въпроса има ли този акт характер на сделка,какви са неговите последици по отношение на вещните права върху имота,които съставляват непарична вноска в капитала на търговското дружество и законосъобразен ли е този акт,когато е издаден преди влизането в сила на ПЗР на ЗППДОбП/отм./ и по–специално §34 в редакцията му обн. ДВ. бр.45/1996г.
В представеното с изложението решение №66/23.04.1997г. по гр.д. №165/1996г. на V ГО на ВКС е прието,че заповедта на органа по чл.10 от ПУПСДП по своята правна характеристика е един индивидуален административен акт,в който се конкретизира размерът на основния капитал на преобразуваното дружество,който установява съответствието на капитала с действителната стойност на предоставеното от държавата имущество,вкл. като се остойностят предоставените на дружеството недвижими имоти съответно на действителната им пазарна стойност. В решение №939/22.06.2006г.,постановено от ІV ГО на ВКС по гр.д. №1317/2005г.,също представено с изложението, пък е прието,че самият факт на включване на имота в капитала на дружеството не установява наличието на вещно право на собственост. Този факт е един от елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./,който изисква вещта да бъде заприходена в баланса на приватизираното дружество, на чийто правоприемник преди това да е била предоставена за стопанисване и управление;да не е изключена от акта за преобразуването и да е включена в капитала на новообразуваното дружество. Необходимо е следователно да се установи,че съответното имущество е било държавна собственост към момента на включването му в капитала на търговското дружество и да е налице изрично изразена воля на принципала за апортирането независимо дали същото се извършва едновременно с преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество или впоследствие с отделен акт на принципала. В решение №1079/01.01.2005г., постановено по гр.д. №511/2003г. от ВКС,ІV ГО,също представено с изложението,пък е прието,че следва безспорно да е спазен редът за предоставяне на съответния имот на държавното предприятие-праводател на търговското дружество,а именно с акт за предаване по чл.97 НДИ/отм./. Не може обаче да бъде споделена тезата на касатора за наличие на противоречие между така изразените от състави на ВКС становища и решението на въззивния съд,тъй като на първо място в случая не се и твърди имотът да е бил включен в капитала на “Д”ЕА. едновременно с неговото образуване на основата на ДФ”Д”,т.е. не е налице пълна идентичност на разглежданите хипотези,а оттам и на въпроса,който следва да бъде приет за съществен в сочения от касатора смисъл. Следва да се има предвид обаче,че практиката на ВКС по въпроса,че включването на един имот в капитала на търговското дружество може да бъде извършено и впоследствие е константна и непротиворечива. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е проследил последователното преминаване на имота от праводателя ТП ”Б”-грСозопол към ДФ”Д” и “Д”ЕА. ,като е приел,че изводът за принадлежността на правото на собственост следва да се формира на основата на имуществото, предоставено за оперативно управление и стопанисване на праводателя ТП”Б”-гр. Созопол. Изводът е основан именно на констатацията,че процесният имот,отреден за изграждане на в.с.”Д”,още през 1985г. е предоставен за управление и стопанисване на праводателя ТП”Б” и съответно включен в капитала на дружеството по предвидения в закона ред. Дадено е съответно на практиката на ВКС тълкуване на правната природа на заповедта и актовете за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и за включването на имота в капитала на последното като изразяващи волята на принципала /в случая държавата/ за имуществото, което следва да бъде включено в капитала на дружеството. В съответствие с практиката на ВКС е прието,че от съществено значение е не кога имотът е включен в капитала на дружеството /дали при първоначалното му образуване или впоследствие чрез увеличение на капитала,т.е. под формата на апортна вноска/,а дали е бил собственост на принципала и съответно налице ли е волята на последния за апортирането му,изразена по предвидения в закона ред. По отношение на възможността държавата да внесе в капитала на образувани по реда на чл.61 ТЗ дружества свои имоти не е съществувала забрана и преди приемането на §34 ПЗР ЗППДОбП/отм./,което е съобразено от въззивния съд при постановяване на решението и по отношение на който въпрос не се сочи противоречива практика. Именно отговора на този въпрос всъщност е в основата на формирания от съда правен извод,че процесният имот е внесен в капитала на дружеството по предвидения в закона ред. Основният въпрос в такъв случай следователно, както се поддържа и в изложението и в отговора на “Д”А. е дали имотът е бил собственост на принципала към момента на включването му в капитала на дружеството. В случая отговорът на този въпрос е обусловен от преценката дали мероприятието,за което имотът е бил отреден е било реализирано към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,в който случай съгласно константната практика на ВКС,държавата запазва правото си на собственост и разполага с възможността да включи този имот в капитала на образувано впоследствие търговско дружество. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. по решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г. и решение №269/29.10.2007г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1010/2006г. въззивният съд е приел,че след като върху имота е реализирано мероприятието,за което той е бил отреден и същият е бил усвоен именно с тази цел от държавното предприятие,на което е бил предоставен,приложение намира разпоредбата на чл.17а ЗДДПОбП/отм./ и този имот не се възстановява по реда на ЗСПЗЗ в реални граници. В този смисъл и решение №158/10.02.2000г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1132/99г., решение №410/15.05.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1504/99г.,решение №113/22.02.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2407/2003г. за приложението на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ,решение №1946/07.12.2004г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1721/2003г. за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ,решение №2332/07.03.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2058/2003г.,разглеждащо сходна хипотеза на терен,зает от мероприятие без върху същия да са изградени постройки,представени от страните по делото.
Следва да се има предвид и обстоятелството,че по идентичен начин визираните в изложението въпроси са разрешавани и в представените с отговора по чл.287,ал.1 ГПК решения на ВКС по повод оспорване правата на “Д”А. върху други части от терена на същото ваканционно селище /решение №1593/23.09.2004г. по гр.д. №2595/2003г. на ВКС,ІV ГО;решение №1804/03.12.2004г. по гр.д. №2585/2003г. на ВКС,ІV ГО и решение №2458/10.11.2005г. по гр.д. №423/2005г. на ВКС,ІV ГО/,което сочи на наличие на константна практика при разрешаването на идентични правни спорове,с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Посочените в изложението съществени материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в сочения от касатора смисъл.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 2000лв.,представляваща направените по повод производството по допускане на касационното обжалване разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.07.2008г. по гр.д. №592/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от “У”А. касационна жалба вх. №11658/28.08.2008г.
ОСЪЖДА “У”А. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на “Д”А. сумата 2000лв./две хиляди леда/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: