О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София 09.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 1 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 922/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 213 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 983/08 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила решението от 17.03.2008 г. по гр.д. 313/07 г. на Районен съд Сливница, с което е отхвърлен предявеният от З. Б. К. и М. Б. Л. против А. Н. С. и О. Н. С. иск за установяване правото на собственост на ищците върху 2/3 ид. части от подробно описаните в диспозитива на решението земеделски земи, находящи се в землището на с. Х., общ. Божурище.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от В. Д. А., процесуален правоприемник на починалата в хода на делото З. Б. К. , и от М. Б. Л.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че необосновано и в противоречие с логическите и семантични правила въззивният съд е изтълкувал волята на завещателя К. Б. А. относно имотите, с които се разпорежда. След като същият е изразил воля да се разпореди с половината от имуществото, което е придобил заедно със съпругата си, то процесните имоти като невключени в съпружеската имуществена общност, не са били предмет на завещателното разпореждане.
В изложението към касационната жалба касаторите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като относно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за вида на завещанието – частно или универсално, когато се завещава цялото имущество, представляващо СИО, липсвала практика на ВКС, макар въпросът да е разискван в доктрината.
Ответниците по касационната жалба А. Н. С. и О. Н. С. в писмено възражение изразяват становище, че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-че въззивното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с данните по делото, намира:
За да намери предявения установителен иск за собственост за неоснователен, въззивният съд е приел, че процесните земеделски имоти са били собственост на К. Б. А. Същият се е разпоредил с тях за след смъртта си със саморъчно завещание в полза на ответниците по делото – О. и А. С. , поради което правото на собственост не е преминало към ищците в качеството им на наследници по закон. Съдът е намерил за неоснователен довода на ищците, че саморъчното завещание има характер на завет и обхваща само конкретно описаните в него имоти – апартамент в гр. С. и къща с двор в с. Х.. След тълкуване на употребените в него изрази е достигнал до извод, че се касае до универсално завещание, в което завещателят е посочил като отделен предмет и обработваемата земя, макар същата да не е била индивидуализирана по площ и граници към момента на съставяне на завещанието, тъй като същото е направено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. За да направи извод, че завещанието е действително и е породило правно действие, въззивният съд е придал решаващо значение на обстоятелството, че към момента на откриване на наследството на К. А. 26.08.2003 г., правото на собственост е било възстановено с решение на ПК комисия и по силата на договор за доброволна делба от 11.05.2000 г. процесните имоти са били в патримониума на завещателя.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос относно вида на завещанието – частно или универсално, в случая не е от значение за изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като по делото е безспорно установено, че към момента на откриване на наследството на К. А. собствеността върху спорните земеделски земи е била възстановена по предвидения за това ред с решение на ПК от 1998 г. , което има конститутивно действие. Характерът на завещанието – общо или частно, би имал значение в случай, че възстановяването на собствеността върху земите следваше по време откриване на наследството, тъй като по отношение на частните завещателни разпореждания чл. 90 а ЗН няма действие, а съгласно чл. 19, ал.1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако към момента на откриване на наследството завещателят не е собственик. Освен това формулираният от касаторите правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като нормата на чл. 16 ЗН е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има постоянна съдебна практика. Всъщност тезата на касаторите е, че волята на завещателя е била да се разпореди само с тази част от имуществото си, която е придобита по време на брака му и тъй като спорните земи не са били съпружеска имуществена общност, защото са придобити от него по наследяване, те не са предмет на завещанието акт. Въззивният съд е дал мотивиран отговор на тези доводи, като е подложил на тълкуване завещателния акт съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД в неговата цялост, в резултат на което е приел, че се касае за универсално завещание. Изложените в касационната жалба оплаквания касаят правилността на този извод, но те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 983/08 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: