1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр.София, 12.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4704/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 116 от 27.09.2018 г. по гр.д.№ 304/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1902/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. П. Т. иск, квалифицирани по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, за установяване на нищожността, поради привидност, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н.д.№ 444/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, съставен на 18.12.2009 г., с който И. Д. Я. продава на Г. П. Т. 4/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № *** на **** етаж от ** секция в жилищна сграда, построена върху държавна земя, на етажна собственост Ж. „Локомотив. – две.”, находящ се в [населено място], [улица] във вход А.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи на страните и да аргументира защо приема едни и изключва други и какви са последиците от неизпълнението на това му задължение; за значението, при спор за валидността на сключен договор за продажба, на обстоятелството, че продажната цена не е платена, при твърдение, че със същата сделка се прикрива дарение и при наличие на достатъчно косвени доказателства, че действителната воля на страните по договора е била собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно; възможно ли е един договор да е частично недействителен, ако клаузи по същественото му съдържание страдат от пороци и не са налице императивни материалноправни разпоредби, които да ги заместят. Счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това жалбоподателят моли касационното обжалване да бъде допуснато поради очевидната неправилност на обжалваното решение.
Ответната страна Г. Т. оспорва жалбата. Счита, че поставените правни въпроси са неотносими към конкретния спор, както и че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил установената от ВКС съдебна практика. Евентуално излага съображения по правилността на обжалваното решение и заявява претенция за възлагане на разноските по касационното производство.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че страните са наследници по закон с равни права на И. Д. Я.. На 18.12.2009 г., с нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н.д.№ 444/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, общата наследодателка продала на ответницата Г. П. Т. 4/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № *** на **** етаж от ** секция в жилищна сграда, построена върху държавна земя, на етажна собственост Ж. „Локомотив – две”, находящ се в [населено място], [улица] във вход А, за сумата 66 595,20 лв. В нотариалния акт нотариусът удостоверил изявленията на страните по сделката, че продажната цена е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на акта.Съдът посочил, че относно факта на плащане на продажната цена по делото е разпитан изповядалия сделката нотариус, който потвърждава засвидетелстваното в нотариалния акт. Обсъдил и показанията на свидетелите Ф. Я. и К. П. и намерил, че от тях не може да се установи твърдяният от ищеца факт, че всъщност продажната цена не е платена. Посочил, че според свидетеля Я. общата наследодателка на страните изобщо нямала намерение да прехвърля имота приживе на който и да е от наследниците, а според свидетелката П. пред нея общата наследодателка декларирала, че няма намерение да продава имота, а би следвало да го дари. Съдът по същество приел, че тези показания не са в подкрепа на ищцовите твърдения, че продажната цена не е платена. Показанията на св.Я. директно опровергавали тезата на ищеца, а тези на св.П. не сочели на формирана воля за дарение на имота. При този доказателствен анализ от правна страна съдът извел, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи факта, че по сделката от 18.12.2009 г. не е платена продажната цена. При липса на доказателства, които пряко или косвено да установяват този факт, съдът намерил същия за недоказан. Посочил, че липсват каквито да други обстоятелства, които да сочат на формирана у страните по сделката воля за дарение на недвижимия имот, което да бъде формено като привидна продажба и отхвърлил иска.
С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи на страните и да аргументира защо приема едни и изключва други и какви са последиците от неизпълнението на това му задължение, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Установената практика изисква от съда по същество да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Тя го задължава да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се (срв. решение № 180/25.06.2014 г. по гр.д.№ 991/ 2014 г. на ВКС, III г.о.). При постановяване на обжалваното решение тази практика е съобразена, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите правни въпроси не обуславят обжалвания акт. От фактическа страна съдът е приел, че по делото не са налице никакви доказателства, че страните по сделката от 18.12.2009 г. са имали формирана воля да извършат дарение, което да прикрият с продажба. Той е посочил, че няма дори косвени данни в тази насока и че по делото няма никакви доказателства, опровергаващи удостовереното от нотариуса изявление за плащане на продажната цена по договора. Затова въпросът при наличие на достатъчно косвени доказателства че действителната воля на страните по договора е била собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно, какво е значението на обстоятелството, че продажната цена не е платена, няма отношение към крайните изводи на инстанцията по същество.
Необуславящ е и въпросът възможно ли е един договор да е частично недействителен, ако клаузи по същественото му съдържание страдат от пороци и не са налице императивни материалноправни разпоредби, които да ги заместят. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял, той не е бил поставен пред него от въззивника – ищец, нещо повече, частична недействителност на договора от 18.12.2009 г. не е твърдяна и с исковата молба. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен в произнасянето си от посоченото в жалбата и жалбоподателят не може да повдига пред касационната инстанция правен въпрос, който не е заявил за разглеждане пред съда по същество.
Няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и изхождайки от мотивите на самото решение. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретни доводи за очевидна неправилност на решението, поради което не може да се установи наличие на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 116 от 27.09.2018 г. по гр.д.№ 304/ 2018 г.
ОСЪЖДА Т. П. Я., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Г. П. Т., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 1 700 лв (хиляда и седемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: