О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 14.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 165 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 226/26.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 60/2012 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С него е потвърдено определение от 08.12.2011 г. по гр. дело № 9861/2011 г. на Варненския районен съд (ВРС), с което е спряно производството по същото първоинстанционно дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 302/2011 г. на ВОС.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – ищецът И. В. П. в отговора на жалбата излага становище, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, тъй като жалбоподателят не излага никакви съображения за това, че въпросите, които поставя са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се и съображения за неоснователност на частната жалба.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
За да достигне до извода, че решението по висящото гр. дело № 302/2011 г. на ВОС е обуславящо изхода на първоинстанционното гр. дело № 9861/2011 г. на ВРС, въззивният съд е приел следното: Предявеният по последното дело, главен иск за заплащане на обезщетение в размер 12 050.76 лв. при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 от КТ, се основава и на клаузите на подписан между жалбоподателя-работодател и синдикалните организации, колективен трудов договор (КТД) от 2006 г. и допълнителни споразумения към него от 04.10.2006 г. и от 30.05.2008 г. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че за да се произнесе по основателността на иска, съдът следва да прецени всички факти относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, обстоятелствата, пораждащи право на допълнително обезщетение, извън уредените в закона хипотези, съобразно обвързващата сила на КТД и споразуменията към него. От своя страна жалбоподателят – ответник по иска, в срока за отговор е застъпил становище, че цитираните в исковата молба споразумения от 04.10.2006 г. и от 30.05.2008 г. нямат задължителна сила по отношение на него, поради прекратяване действието на КТД от 2006 г. на 01.07.2008 г. и подписването на нов КТД на 11.06.2008 г., последният – в сила от 03.07.2008 г. Въззивният съд е констатирал и че предмет на висящото гр. дело № 302/2011 г. на ВОС е решение № 3758/15.11.2010 г. по гр. дело № 9929/2008 г. на ВРС – в частта му, с която е прогласен за недействителен КТД от 11.06.2008 г., сключен между жалбоподателя и моряшките синдикати (като няма спор между страните, че ищецът И. В. П. е ищец и по това дело). С оглед на това, въззивният съд е приел, че зависимостта (обусловеността) между двете дела следва от задължението на съда да се произнесе по въпроса има ли валиден КТД към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните и съответно – допълнителни споразумения към този КТД за допълнителни обезщетения; респ. – приел е че предявеният по другото дело иск по чл. 60 от КТ относно валидността на КТД от 2008 г., има преюдициално значение за първоинстанционното производство по настоящото дело, което обуславя неговото спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание за допускането на същото, са формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – “може ли да се приеме за преюдициален спор, който не е посочен в исковата молба като основание на претенцията”; и 2) материалноправен – “следва ли дадено споразумение, сключено между синдикати и работодател, и регистрирано към КТД, след изтичане на срока на въпросния КТД да бъде отменяно с изричен акт (договор или споразумение)”. По отношение и на двата правни въпроса се сочи наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка частният жалбоподател не е изложил никакви доводи и аргументи.
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК (в случая във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК) за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, единствено възпроизвеждането на текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване – посочените от него въпроси действително да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая частният жалбоподател по никакъв начин не сочи и не обосновава в изложението си какво е значението на посочените от него правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Освен това, също съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По процесуалноправния въпрос кога е налице преюдициален спор, представляващ основание за спиране на исковото производство в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (чл. 182, ал. 1, б. “г” от ГПК от 1952 г., отм.), е налице значителна по обем съдебна практика, включително и на ВКС. Тя се отнася и за случаите, когато преюдициалният въпрос, предмет и на другото висящо дело, е въведен като спорен между страните по спряното производство, не с исковата молба, а с възражение на ответника. Тази съдебна практика, освен значителна по обем, е и сравнително (предвид и конкретните особености на отделните казуси) еднозначна и константна, като тя не се нуждае от промяна, осъвременяване или обогатяване – чрез даване на отговор от ВКС по процесуалноправния въпрос, формулиран от жалбоподателя, още повече, че последният не излага и никакви аргументи в тази насока.
Само по горните съображения, в случая няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение в сочената от частния жалбоподател хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Отделно от горното, вторият – материалноправният въпрос, посочен в изложението на частния жалбоподател, е от значение за решаването на материалноправния спор по спряното първоинстанционно исково производство. Този материалноправен въпрос обаче не е от значение за изхода на частното гражданско производство, образувано пред въззивния съд по частната жалба срещу определението за спирането на исковото производство. Поради това, този материалноправен въпрос нито е разрешен с обжалваното определение на въззивния съд (който единствено е посочил, въведените с процесуалните изявления на страните, спорни материалноправни въпроси пред първоинстанционния съд), нито неговото разрешаване би могло да е от значение за крайния извод относно правилността на първоинстанционното определение за спирането на исковото производство. В този смисъл, формулираният от частния жалбоподател материалноправен въпрос не представлява и общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение (в този смисъл – също т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
От горното следва, че тъй като не са налице сочените от страна на жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакувания акт на въззивния съд, то такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 226/26.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 60/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.