О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1286/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Трудово производителна кооперация за инвалиди „Мир” /Т. „Мир”/ – [населено място], срещу въззивно решение № 23 от 11.02.2015 г., постановено по в. т. д. № 5/2015 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 23 от 13.11.2014 г. по гр. д. № 1383/2014 г. на Добрички районен съд, с което по предявен от Д. Й. К. иск с правно основание чл.58, ал.1 ЗК са отменени взетите от общото събрание на Т. „Мир” решения от 08.05.2014 г., както следва : по т.1 от дневния ред – относно неприемането на отчета на управителния съвет за годишната дейност пред 2013 г., по т.5 – относно утвърждаването на решение на управителния съвет от 01.04.2014 г. за приемане на К. Г. К. за член на кооперацията, по т.6 – относно освобождаването от длъжност на досегашните членове на управителния и контролния съвет и техния подгласник и избирането на нови членове на същите органи; по т.7 – относно освобождаването на Д. Й. К. като председател на кооперацията, без освобождаването му от отговорност, и избирането на К. Г. К. за нов председател на кооперацията.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими, тъй като с тях са отменени решенията на общото събрание поради констатиран от съда порок, който не е релевиран в исковата молба – свикване на събранието в нарушение на чл.16, ал.4 ЗК във вр. с чл.37 от Устава на кооперацията. Навеждат се и оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че нарушението на чл.16, ал.4 ЗК във вр. с чл.37 от Устава е въведено надлежно като основание на иска по чл.58 ЗК и че ищецът е активно легитимиран да предяви иска за отмяна на взетите от общото събрание решения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 504 от 01.07.2004 г. по т. д. № 749/2004 г. на І т. о. и със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2012 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси от значение за изхода на делото : „Може ли съдът да доразширява обхвата на проверката извън изложените в исковата молба пороци; Може ли обстоятелствата, на които се основава исковата молба, да се разширяват, допълват и конкретизират в рамките на едно висящо производство по чл.58, ал.1 ЗК след изтичане на преклузивно въведения срок в чл.58, ал.3 ЗК”. Поддържа също, че въззивното решение съдържа произнасяне и по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно : „Може ли Общото събрание да изземва компетенции на Управителния съвет по приемането на член – кооператори и при положение, че дадено лице е прието за член – кооператор не от Управителния съвет, а от Общото събрание, то счита ли се, че е налице валидно възникнало членствено правоотношение с кооперацията, доколкото това лице е избрано след това за председател на кооперацията”.
Ответникът по касация Д. Й. К. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 09.04.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Добрички районен съд, с което по предявен от Д. Й. К. иск с правно основание чл.58 ЗК са отменени решения на общото събрание на Т. „Мир” от 08.05.2014 г., Добрички окръжен съд е приел, че оспорените с иска решения са незаконосъобразни, тъй като общото събрание е свикано и проведено в нарушение на процедурата, предвидена в чл.16 ЗК и чл.37 от Устава на кооперацията. Въззивният съд е достигнал до извода за нарушаване на процедурата по свикване на събранието, след като от доказателствата по делото е установил, че с решение от 05.04.2014 г. контролният съвет на ответната кооперация е поискал от управителния съвет да свика общо събрание с посочен в решението дневен ред и на 22.04.2014 г., преди да изтече едномесечният срок по чл.16, ал.4 от ЗК, респ. чл.37 от Устава, сам е свикал събранието, позовавайки се на несвикването му от управителния съвет. Съдът е преценил, че неспазването на срока по чл.16, ал.4 ЗК във вр. с чл.37 от Устава е опорочило редовното свикване на събранието като условие за законосъобразност на взетите решения и с оглед на това предпоставя отмяна на решенията по реда на чл.58 ЗК.
За неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба на ответника, че решението на първата инстанция е недопустимо поради произнасяне по нарушение на закона и устава, което не е релевирано от ищеца в исковата молба като основание за отмяна на взетите от общото събрание решения. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Добрички окръжен съд е констатирал, че в исковата молба ищецът изрично се е позовал на нарушения на чл.16 ЗК и чл.37 от Устава на кооперацията, водещи до незаконосъобразно свикване на събранието, които е конкретизирал с последваща допълнителна молба, без да въвежда нови основания за отмяна на оспорените решения. В зависимост от тази констатация въззивният съд е направил извод, че с обжалваното пред него решение не е разгледан иск на непредявено основание.
Като неоснователен е преценен и доводът на ответника за липса на активна материалноправна легитимация за ищеца Д. К. за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК. Въззивният съд се е позовал на приетото в първоинстанционното производство извлечение от Книга на член – кооператорите в Т. „Мир” към 08.05.2014 г., в което Д. К. е вписан като член – кооператор в ответната кооперация, и въз основа на това е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл.58, ал.1 ЗК. Допълнително е изложил съображения, че с оглед задължителната практика в решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., след като към датата на провеждане на събранието ищецът е бил вписан като председател на Кооперацията и решението на общото събрание за избор на председател не е оспорвано с иск пред съда, е недопустимо в последващо производство по чл.58 ЗК да се отрича качеството му на член – кооператор, тъй като отричането на членственото правоотношение с избраното за председател лице е равнозначно на релевиране на порок по чл.26, ал.1 ЗК извън сроковете по чл.58, ал.3 ЗК и е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според разясненията и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд. В т.1 от тълкувателното решение е указано, че Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК, като при съществуваща вероятност решението да е недопустимо е длъжен да го допусне до касационен контрол за преценка на допустимостта в производството по чл.290 ГПК.
В касационната жалба касаторът е навел оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, обоснована с твърдение, че съдът е отменил решенията на общото събрание на основание, което не е релевирано от ищеца с исковата молба – свикване на общото събрание в нарушение на чл.16, ал.4 ЗК и чл.37 от Устава на Т. „Мир”. С недопустимостта на въззивното решение са свързани и първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – дали в производството по чл.58 ЗК съдът може да доразширява обхвата на проверката, извън изложените в исковата молба пороци, и дали може обстоятелствата, на които се основава исковата молба, да се разширяват, конкретизират и допълват в хода на производството по чл.58 ЗК, след изтичане на преклузивните срокове по чл.58, ал.3 ЗК.
Съпоставени с мотивите към обжалваното решение, поставените въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на решението. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът Д. К. е посочил множество нарушения на Закона за кооперациите и на Устава на ответната кооперация, с които е обосновал искането си за отмяна на решенията на Общото събрание от 08.05.2014 г. Сред релевираните нарушения е опорочаване на процедурата по приемане на решенията за провеждане и свикване на събранието. След запознаване с отговора на исковата молба и преди провеждане на първото заседание по делото ищецът е депозирал допълнителна молба от 08.07.2014 г., с която е оспорил твърдението на ответника за редовно свикване на общото събрание от контролния съвет и е пояснил, че процедурата по приемане на решение за свикване и провеждане на общото събрание е опорочена вследствие допуснато нарушение на чл.16, ал.4 ЗК и чл.37, ал.4 от Устава на кооперацията. Разпоредбата на чл.16, ал.4 ЗК, която е възпроизведена в чл.37, ал.4 от Устава, предвижда, че ако управителният съвет, до който е отправено искане от контролния съвет, от една трета от членовете на кооперацията или от други органи и лица, посочени в чл.16, ал.3, т.2 ЗК, не свика извънредно общо събрание на кооперацията до един месец от постъпване на искането, събранието се свиква от органите или лицата, от които изхожда искането. Първоинстанционният съд е отменил решенията на общото събрание от 08.05.2014 г., след като е констатирал, че събранието е свикано от контролния съвет преди да изтече едномесечният срок по чл.16, ал.4 ЗК във вр. с чл.37, ал.4 от Устава, т. е. че е налице нарушение на процедурата по свикване на събранието, на което ищецът се е позовал още в исковата молба. Извършеното с допълнителната молба пояснение на нарушението не съставлява въвеждане на ново основание на иска по чл.58, ал.1 ЗК, както поддържа касаторът, и произнасянето по това нарушение не създава предположение за недопустимост на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на иска. Поради това, че нарушението, послужило като основание за отмяна на решенията на общото събрание, е въведено с исковата молба в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК, въззивното решение не противоречи на казуалната практика в решение № 504/01.07.2004 г. по т. д. № 749/2004 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че произнасянето на съда по процесуалната незаконосъобразност на оспореното с иск по чл.58 ЗК решение на общото събрание на кооперация е недопустимо, ако в исковата молба ищецът не е предявил иск на такова основание, а се е позовал само на материалноправни основания за незаконосъобразност на решението. По същите съображения не е налице и твърдяното от касатора отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – т.6, ограничаваща произнасянето на съда, сезиран с иск по чл.74, ал.1 ТЗ, до изрично посочените в исковата молба и в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ основания за отмяна на решението на общото събрание на търговско дружество.
Третият въпрос в изложението е поставен във връзка с извода на въззивния съд относно активната материалноправна легитимация на ищеца за предявяване и водене на иска по чл.58, ал.1 ЗК. По отношение на този въпрос не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като уважаването на иска за отмяна на решенията на общото събрание не е обусловено от неговото разрешаване. За да приеме, че ищецът е активно легитимиран да иска отмяна на решенията на общото събрание по реда на чл.58 ЗК, въззивният съд е съобразил установеното по делото обстоятелство, че към датата на провеждане на събранието ищецът е вписан като член на ответната кооперацията в книгата на членовете – кооператори. При формиране на извода за съществуване на качеството член – кооператор към релевантния за спора момент – датата на провеждане на събранието, съдът не е констатирал ищецът да е приеман за член – кооператор от общото събрание, вместо от управителния съвет, и поради това мотивите към решението не съдържат обсъждане на въпроса дали общото събрание може да изземва „компетенции” /според терминологията в изложението/ на управителния съвет по приемане на член – кооператори. Втората част от въпроса – дали изборът на едно лице за председател на кооперация е достатъчно, за да се счете за доказано валидното възникване на членствено правоотношение, също не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Основният аргумент, с който въззивният съд е мотивирал преценката си за наличие на активна материалноправна легитимация за ищеца, е доказването на качеството член – кооператор с извлечението от книгата на член – кооператорите. Изводът, че е недопустимо да се отрича членственото правоотношение между ищеца и ответната кооперация при положение, че към датата на събранието ищецът е бил вписан за председател на кооперацията и решението за избора му не е оспорвано по съдебен ред заради нарушение на чл.26, ал.1 ЗК /избор за председател на лице, което няма качеството на член на кооперацията/, е посочен само като допълнително съображение за съществуване на членственото правоотношение и не е определящ за постановения с въззивното решение правен резултат. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаната в изложението допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 582015 г. на Добрички окръжен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2015 г., заплатено в брой при подписване на договора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 11.02.2015 г., постановено по в. т. д. № 5/2015 г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Трудово производителна кооперация за инвалиди „Мир” с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Д. Й. К. с ЕГН [ЕГН] – [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 400 /четиристотин/ лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :