Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
София, 14.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6302 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ЕТ”К. А. – К.”чрез адв.Д. М. срещу решение № 996 от 16.05.13г.по в.гр.дело № 3171/12г.на Софийски апелативен съд,ТО,3-ти състав в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД сключения на 21.05.99г.договор за приватизационна продажба на „сутеренни помещения”,обособена част от [фирма],между А.и [фирма],както и в частта,с която е уважен искът по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на имота,предмет на приватизационната сделка,предявен от [фирма] против [фирма].
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се,че ищецът [фирма] не е активно легитимиран да предяви иска по чл.26 ЗЗД за обявяване нищожност на приватизационния договор,тъй като е съсобственик с трето лице на имота,предмет на договора; неправилен е изводът на съда,че липсата на одобрен архитектурен проект на имота води до нищожност на приватизационния договор,тъй като дори и да се приеме,че обектът не е обособен,договорите върху бъдещ предмет обвързват страните.
Ответникът по жалбата [фирма] моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Третото лице – помагач А. . не заявява становище.
С определение № 258 от 19.02.14.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: налице ли е правна легитимация на ищеца за предявяване на иск по чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожност на приватизационния договор при положение,че е съсобственик на имота,предмет на договора, с трето лице,като разрешен в противоречие с решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна практика когато самият ищец твърди и представя доказателства,че не е собственик на целия имот,предмет на договора,чиято нищожност се иска да бъде прогласена,а само на идеална част,предвид принципната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име/освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/,този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост,т.е.той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот,която е негова собственост.Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора и признат от закона правен интерес от това имат единствено останалите съсобственици на имота.Поради това,когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор,този иск,като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК,е недопустим в частта му,с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици,които не се предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,след като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК и обсъди становищата на страните по посочените в жалбата касационни основания,приема следното:
За да уважи предявения иск на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД Софийският апелативен съд е приел,че към датата на сключване на приватизационния договор – 21.05.99г.процесният недвижим имот,предмет на договора,не е представлявал обособен обект по смисъла на чл.35 ал.1 т.2 ЗППДОП/отм./,което обосновало извод за нищожност на сделката поради правна невъзможност на предмета.Приел е,че за успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС е без значение,че ищецът не е изключителен собственик на имота,а го притежава в съсобственост с трето лице – [фирма].Изложени са съображения,че защитата на правото на собственост чрез иск за предаване на владението е действие на обикновено управление и може да бъде упражнено по отношение на трети лица от всеки съсобственик на цялата вещ.Ответникът [фирма] е бил въведен във владение на имота на 1.09.99г.въз основа на приватизационния договор; като нищожен той не е породил вещнопрехвърлителното си действие,поради което не може да се противопостави на действителния собственик – ищцовото дружество.
Решението е неправилно.
Предвид отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,следва извода,че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е приел,че ищецът е процесуално легитимиран да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на приватизационния договор за целия процесен имот.Самият ищец [фирма] поддържа в исковата молба,че е съсобственик с трето за процеса лице – [фирма] и за това сочат представените доказателства /разделителен протокол от 27.11.95г.и информационен меморандум,съдържащи се в преписката по приватизацията /Налага се извода,че той е предявил частично недопустим иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД в частта му,с която се претендира нищожност на процесния договор досежно частта му, която не е негова собственост.
Наред с това въззивният съд е постановил решението при съществено процесуално нарушение.При наличието на данни за съсобственост съдът е следвало служебно да събере доказателства за правата на двете дружества в съсобствеността,тъй като по делото този въпрос е останал неизяснен.Според Тълкувателно решение № 1/13г.на ОСГТК на ВКС т.3 при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.В разглеждания случай това тълкуване следва да намери приложение,тъй като материалноправните норми,уреждащи нищожността на договорите,са императивни.Ако въззивният съд бе съобразил задължителната практика на ВКС следваше служебно с помощта на вещо лице да установи какви са дяловете на двете дружества в съсобствеността върху процесния имот,след което да прецени за каква част искът е допустим.
По изложените съображения настоящият състав намира,че следва да отмени въззивното решение в частта ,с която съдът се е произнесъл по иска по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД,също и в частта по иска по чл.108 ЗС с оглед обусловения му характер от изхода на спора по чл.26 ал.2 ЗЗД и тъй като за решаването на спора е необходимо да се изслуша икономическа експертиза,която да даде заключение за размера на дяловете на [фирма] и [фирма] в съсобствеността на процесния имот, делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се извърши и преценка налице ли е обособеност на процесния обект по смисъла на § 2 ЗППДОП/отм./към момента на сключване на приватизационния договор с оглед конкретните договорености – чл.10.5 от договора.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 996 от 16.05.13г.,постановено по в. гр.дело № 3171/12г.на Софийския апелативен съд в ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД сключения на 21.05.99г.договор за приватизационна продажба на „сутеренни помещения”,обособена част от [фирма],между А.и [фирма],както и в частта,с която е уважен искът по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на имота,предмет на приватизационната сделка,предявен от [фирма] против [фирма].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.