6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 14.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2883 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 63/24.02.3016г. по гр.д.№ 69/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение от 08.12.2015г. по гр.д.№ 604/2015г. на Великотърновски окръжен съд. Последното съдържа две определения. С първото е оставен без уважение отвода за родова неподсъдност на иска, предявен от Г. О. Ссюлейман и Е. О. С. да бъдат осъдени Е. И. Б. и [фирма] да им заплатят солидарно обезщетение по 100 000 лв. за всеки по отделно за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния баща О. И. С., починал на 26.07.2010г. след причинена в резултат на трудова злополука средна телесна повреда с опасни за живота и здравето на пострадалия изгаряния. С второто определение, материализирано в същия съдебен акт е спряно производството по делото на основание чл. 229, т.4 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 277:2010г. на РУ на МВР-С..
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 200 КТ, чл. 45, чл. 49 и чл. 110 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите, определящи родовата подсъдност и подсъдността поради връзка между делата, за неправилна квалификация на предявените искове, за неправилно приложение на чл. 215, т.2 ГПК, който според касатора е неприложим. Излага становище, че двата иска следва да се разделят, като иска против дружеството – работодател следва да се изпрати за разглеждане на РС, тъй като се касае за трудов спор по чл. 200 КТ, който е погасен по давност.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. за правната квалификация на предявените искове и конкретно на исковете за обезщетение, предявени от всеки от ищците против дружеството, 2.налице ли е преюдициалност на наказателното производство против управителя на дружеството за причинена смърт по чл. 123, ал.1 НК по отношение на висящото производство, за присъждане на обезщетение от дружеството-работодател, което следва да се квалифицира по чл. 200 КТ. 3. необходими другари по смисъла на чл. 215, т.2 ГПК ли са дружеството –работодател при причинена смърт в резултат на трудова злополука и лицето, против което е образувано наказателно производство за нарушение на правилата за безопасност, в резултат на което е настъпила смъртта на работник. Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по тези въпроси, тъй като определението противоречи на ТР № 45/1990г. на ОСГК на ВС, Р № 111/27.05.2011г. ІV гр.о. на ВКС, Р № 13/07.04.2011г. по гр.д.№ 1451/2009г. ІV гр.о.
Ответниците по частната касационна жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е недопустима в частта й против определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първата инстанция, с която е оставен без уважение отвода за родова неподсъдност на иска, предявен от Г. О. С. и Е. О. С. да бъдат осъдено [фирма] да им заплати обезщетение по 100 000 лв. за всеки по отделно за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния баща О. И. С., починал на 26.07.2010г. след причинена в резултат на трудова злополука средна телесна повреда с опасни за живота и здравето му изгаряния. Съгласно т. 9 от ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид тази задължителна за съдилищата в Република България съдебна практика, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане в частна, с която се обжалва определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност.
В частта, с която се обжалва определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство против първия ответник – физическо лице, частната жалба е допустима, защото изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Предявени са от Г. О. С. и Е. О. С. искове да бъдат осъдени Е. И. Б. и [фирма] да им заплатят солидарно обезщетение по 100 000 лв. за всеки по отделно за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния баща О. И. С., починал на 26.07.2010г. след причинена в резултат на трудова злополука средна телесна повреда с опасна за живота и здравето му увреждания. Твърдят, че на 29.06.2010 г. е станала трудова злополука, при която баща им е получил силни изгаряния, които са довели до смъртта му на 16.07.2010г. Посочват, че баща им е бил в трудово правоотношение с [фирма], но считат, че смъртта му е настъпила в резултат на нарушения на правилата за безопасност на труда, които са допуснали дружеството и неговия управител, съставляващи деликт, а за ответника-физическо лице и престъпление. Установено е, че срещу ответника Е. И. Б. е повдигнато обвинение с постановление от 19.03.2015 г. за престъпление по чл. 123, ал.1 НК за причиняване смъртта на О. И. С..
Въззивната инстанция е приела, че е налице преюдициалност на наказателното производство по отношение на настоящия спор, тъй като съдебният акт, с който ще приключи наказателното производство ще е от значение за ангажиране деликтната отговорност на ответника-физическо лице. Позовал се е на чл. 300 ГПК, според който присъдата е задължителна за гражданския съд относно деянието, противоправността и вината. Съдът се е мотивирал и с това, че не са налице предпоставките на чл. 124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство в гражданското производство. Прието е, че няма основание за разделяне на иска против дружеството от този против физическото лице-управител тъй като съгласно чл. 104, т.6 ГПК, редакция ДВ бр. 50/03.07.2015г., щом исковете са предявени с обща искова молба, те не следва да се разделят дори да се приеме, че исковете против дружеството са по чл. 200 КТ. На основание цитирания текст подлежат на разглеждане пред окръжния съд, поради което не следва да се разделя производството по тях. Затова е потвърдено определението за спиране на делото по исковете срещу двамата ответници.
Поставеният правен въпрос за правната квалификация във връзка с отводът за родова неподсъдност поради недопустимостта на частната касационна жалба в този част не обуславя допускане до касация.
Вторият въпрос – налице ли е преюдициалност на наказателното производство против управителя на дружеството за причинена смърт по чл. 123 НК по отношение на висящото производство за присъждане на обезщетение от дружеството-работодател, което следва да се квалифицира по чл. 200 КТ е свързан с предмета на спора, но не е определящ за изхода от него. Ако искът беше предявен само против дружеството, въпросът би имал значение и отговорът му според съдебната практика е отрицателен. В случая обаче искът против дружеството е съединен с иск по чл. 45 ЗЗД против физическото лице-управител за вреди, причинени от немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Ако това производство приключи с присъда, тя ще е задължителна за гражданския съд относно елементите на изпълнителното деяние. Ако производството бъде прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 124, ал.5 ГПК, това ще даде възможност в исковото производство да се установява престъпно обстоятелство. Така изводът на съда, че съдебният акт, с който ще приключи наказателното производство е от значение за гражданското производство по иска по чл. 45 ЗЗД е безспорен, поради което определението за спиране не е обжалвано от ответника Б.. Независимо от правната квалификация на иска против дружеството, той не може да бъде отделен в друго производство, след изменението на чл. 104, ал.6 и чл. 210 ал.2 изр. последно ГПК. /ДВ бр. 50/03.07.2015г./ Съгласно тези норми, исковете, предявени с обща искова молба независимо от цената им са подсъдни на окръжен съд, ако един от тях е подсъден на този съд и подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред. Искът по чл. 200 КТ не се разглежда по реда на бързото производство. Редът за разглеждане на този иск и на иска за обезщетение за преди по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се разглеждат като общи искови производства. Предметът и на двата иска – подлежащите на доказване факти и по двата иска са сродни и се намират във взаимна връзка. В тази хипотеза чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК не допуска разделяне на производството по почин на съда. Двете процесуални норми – на чл. 104, т.6 и на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК са влезли в сила след предявяване на иска, но те имат непосредствено действие по отношение на висящите производства, защото не е изключено действието им със специална норма в преходните разпоредби. Спирането на производството по единия иск означава спиране на производството и по другия. Предвид новата редакция нормата на чл. 104, ал.6 и чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК, приложими към настоящия казус, формулираният въпрос за преюдициалността не определя изхода от спора и затова по него не се допуска касационно обжалване.
Следващият въпрос е: необходими другари по смисъла на чл. 215, т.2 ГПК ли са дружеството –работодател при причинена смърт в резултат на трудова злополука и лицето, против което е образувано наказателно производство за нарушение на правилата за безопасност, в резултат на което е настъпила смъртта на работник. Въззивната инстанция не се е позовавала на този текст, а първата инстанция е посочила, че двамата ответници са другари по смисъла на чл. 215, т.1 ГПК, т.е. обикновени другари. С исковата молба се иска солидарно осъждане на двамата ответници. Въпрос по същество е дали в случая има солидарност, но солидарните длъжници са обикновени другари. Нито ищците, нито съдът са застъпвали становище, че ответниците са необходими другари, поради което въпросът не кореспондира на мотивите на обжалваният съдебен акт и на данните по делото, поради което по него не се допуска касационно обжалване.
Твърди се противоречие на въззивното определение с ТР № 45/1990г. на ОСГК на ВС, Р № 111/27.05.2011г. ІV гр.о. на ВКС и Р № 13/07.04.2011г. по гр.д.№ 1451/2009г. ІV гр.о., според които имуществената отговорност на работодател по чл. 200 КТ изключва отговорността на чл. 49 ЗЗД както по отношение на пострадалия работник, така и по отношение на наследниците му ако той е починал в резултат на трудова злополука. Тази съдебна практика има значение за правната квалификация на иска против дружеството и евентуално за основателността на заявеното от него възражение за погасяване на иска по давност. Тя обаче няма значение за разделяне на производството и подсъдността на иска срещу дружеството, тъй като съдът няма право да разделя производството по двата иска, а подсъдността на иска против физическото лице по чл. 45 ЗЗД пред окръжен съд, съгласно чл. 104, т.4 ГПК, общите факти по този иск и иска против дружеството и това, че двете се разглеждат по реда на общото исково производство определят приложимостта на чл. 104, т.6 и чл. 210 ал.2 изр.2 ГПК. Следователно и допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК не е налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба № 1311/21.03.2016г., подадена от [фирма] против определение № 63/24.02.3016г. по гр.д.№ 69/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта с която е потвърдено определение от 08.12.2015г. по гр.д.№ 604/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставен без уважение отвода за родова неподсъдност на иска, предявен от Г. О. С. и Е. О. С. да бъде осъдено [фирма] да им заплати солидарно обезщетение по 100 000 лв. за всеки по отделно за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния баща О. И. С., починал на 26.07.2010г. след причинена в резултат на трудова злополука средна телесна повреда с опасни за живота и здравето на пострадалия изгаряния.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 63/24.02.3016г. по гр.д.№ 69/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта с която е потвърдено определение от 08.12.2015г. по гр.д.№ 604/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, т.4 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 277:2010г. на РУ на МВР-С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: