О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 15.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 180 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” О. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение № 14749/08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11218/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което е оставено в сила определение от 16.10.2009г. по гр. д. № 47113/2009г. на Софийски районен съд, І ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 53845/16.10.2009г., подадена от „Т” О. , гр. С. с правно основание чл. 390, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – по отношение на формата при сключване на договор за доставка между две търговски дружества. Моли определението да бъде отменено и исканото обезпечение на бъдещия иск да бъде допуснато.
Ответникът „И” О. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Т” О. , гр. С. за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 390, ал. 1 ГПК.
Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Т” О. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение № 14749/08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11218/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: