О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4699/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М., П. И. М. и Д. И. Ц. от [населено място] срещу въззивно решение № 886 от 30.06.16г., постановено по гр.д.№ 632/16г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 320 от 28.12.15г., постановено по гр.д.№ 1015/13г. на Провадийския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.67, ал.1 ЗС по отношение на [фирма]- П., [фирма]- П., Т. С. Т. и М. В. Т. и вместо него е отхвърлил исковете на Г. М. М., П. И. М. и Д. И. Ц. за признаване за установено, че [фирма]- П., представляван от Ф. И. М., [фирма]- П., представляван от Д. А. Х., както и Т. С. Т. и М. В. Т. не притежават прехвърленото им от [фирма]-В. /в ликвидация/ с нот. акт № 72/95г. право на строеж в УПИ ІІІ-624,623, в кв.33 по плана на [населено място], съответно на магазин № ІІ със застроена площ от 52,39 кв.м.; магазин № І със застроена площ от 95, 87 кв.м. и магазин № ІІІ със застроена площ от 42,54 кв.м., поради погасяването му, вследствие неупражняване в петгодишен срок. Решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените искове по отношение на [фирма]-В. /в ликвидация/ не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че посоченото дворно място, върху което са учредени правата на строеж е било отчуждено през 1988 г. за мероприятия по ЗТСУ/отм./, като с решение от 26.03.1992г. на кмета на [община] отчуждаването е отменено по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.закони по молба на бившите собственици, при условие, че същите възстановят полученото обезщетение в общ размер на 17 675, 48 лв. Тъй като по делото липсват доказателства за връщане на посочената сума, което е задължителна предпоставка решението за реституция на имота да породи своето правно действие съгласно чл.6, ал.1 от посочения реституционен закон, т.е. същото не е влязло в сила, съдът е приел, че бившите собственици на имота, респ. техните наследници и праводатели на ищците не са се легитимирали като негови собственици след одържавяването му и не са могли да го прехвърлят на ищците чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 139/13г. В обобщение е посочено, че ищците по предявените отрицателни установителни искове не са доказали наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, поради което исковете са отхвърлени.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.298 ГПК, като и при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Може ли съдът без да е налице оспорване по реда на чл.193 ГПК на официален документ /нот.акт за покупко-продажба/ при наличие на твърдение, че определени лица не са собственици на недвижим имот да се занимава с въпроса за правото на собственост на тези лица и дали в този случай следва служебно да изследва истинността и достоверността документа им за собственост, издаден по съответния ред; 2. Следва ли съдът да извършва проверка в тези случаи документът е издаден при извършване и спазване на особените правила на закона и дали в случаите, когато имотът е възстановен поради отмяна на отчуждаването му, първоначалните му собственици са го придобили при спазване на изискванията на закона; 3. Следва ли съдът, при наличието на твърдения, оспорващи правото на собственост на едно лице, легитимиращо се като собственик на недвижим имот, придобит по покупко-продажба, за което е съставен нотариален акт, издаден по съответния ред, да приеме, че тези твърдения представляват оспорване на документ, извършено по реда на чл.193 ГПК; 4 Следва ли в тези случаи съдът да замести или по-скоро да провери действията на нотариуса, изслушващ сделката и които следва да извърши проверка на правото на собственост на прехвърлителите на имота и докъде са пределите на проверката – до самото възникване на сградата и издаване на съответните книжа или на по-късен момент при издаването на първичния документ за собственост и трябва ли да се дават указания на страните да представят доказателства в тази насока; 5. Следва ли ако съдът констатира, че едно лице не е собственик на недвижим имот, а се легитимира като такъв чрез нотариален акт да обезсилва акта и без да е направено искане за това; 6. Може ли съдът, не по предявен иск, а служебно или по възражение на ответника, с което се оспорва право на собственост на ищците, обективирано с нотариален акт за покупко-продажба, да два отговор дали купувачът на недвижим имот действително е собственик на имота, респ. прехвърлителите му насители ли са на това право; 7. Т. възражение може ли да се противопостави на ищеца от лице, което е придобило право на строеж от същия прехвърлител, чието право на собственост оспорва; има ли правен интерес ответникът да оспорва правото на собственост на праводателя си, респ. допустимо ли е подобно възражение и подлежи ли на разглеждане. 8. Включва ли се това възражение в предмета на отрицателен установителен иск с предмет погасено ли е по давност правото на строеж, учредено на ответниците, поради нереализирането му в петгодишния срок съгласно чл.67, ал.1 ЗС, доколкото с този спор се цели разрешаване със сила на пресъдено нещо дали правото на строеж е погасено по давност, а не кой е собственик на имота и ответниците по отрицателния установителен иск не заявяват собственически права върху дворното място.
Ответниците по жалбата [фирма]- П., [фирма]- П. и Т. С. Т. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, като претендират разноски. Ответникът М. В. Т. и третото лице-помагач [община] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В случая поставеният от касаторите правен въпрос /конкретизиран и уточнен от съда съгласно дадените с ТР № 1/09г., т.1 на ОСГТК на ВКС разяснения/, а именно: допустимо ли е ответникът по иск за признаване за установено, че учредено в негова полза право на строеж е погасено по давност, поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС, да прави възражение, че праводателят на ищеца не е бил собственик на дворното място, върху което е учредено това право, при положение, че не заявява собственически права върху мястото и се позовава на валидно учредено и реализирано право на строеж от същия праводател, обуславя изхода на спора и тъй като по него липсва задължителна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за създаването на такава. Останалите поставени от касаторите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допустимостта на касационното обжалване и на същите, доколкото от тях зависи изходът на спора, ще бъде даден отговор с решението по делото.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 79,20 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 886 от 30.06.16г., постановено по гр.д.№ 632/16г. на Варненския окръжен съд.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 79,20 лв. и да представят вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: