3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 155/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Н., подадена чрез адв.С., срещу определение № 3634 от 27.12.2011год. по ч.гр.д.№ 2482/2011год. на В., с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 14516 от 11.10.2011г. на В. по гр.д.№9909/07г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска и против определение №14889 от 18.10.2011г. по същото дело, с което е осъдена да заплати на ответницата С. Г. Д. сумата 730лв. на основание чл.64 ал.3 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, което преповтаря дословно съдържанието на частната касационна жалба, не съдържа позоваване на основанията по чл.280 ГПК и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Ответникът по частната жалба С. Г. Д. взема становище за неоснователност на жалбата.
Останалите ответници по жалбата не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното определение, с което са потвърдени актовете на първоинстанционния съд, съдът е приел, че предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот – чл. 97 ГПК/отм./, е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Обосновал е изводът си с това, че поради неприключилата административна процедура по възстановяване на собствеността искът се явява преждевременно предявен. При прекратяване на делото ответникът има право на разноски, поради което и му се дължат такива в установения по делото размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск за собственост е оценяем. Съгласно чл. 55, ал. 1, б. Б ГПК/отм/ цената на иска по иск за собственост върху имот е ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право. С молба от 15.04.2008г., депозирана пред първостепенния съд при образуване на производството, сама ищцата е посочила цената на предявения иск – 3397лв., определена съгласно представеното от нея удостоверение за данъчна оценка на лист 19 .
Като взема предвид изложеното, съдът намира, че въззивното решение, което следва да се постанови по предявения иск е с цена до 5000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационен контрол. Поради това на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК определенията на въззивния съд също не подлежат на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав на ВКС, І ГО, намира, че така постановеният акт за прекратяване на производството поради недопустимост на иска е неправилен, тъй като обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – претендирани от ответниците вещни права върху същия имот, основани на осъществена замяна по реда на З., който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ответникът противопоставя по отношение на спорния имот. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание окончателно да придобие права върху спорния имот с приключване на реституционната процедура. Именно с оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, и решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, и двете постановени в производство по чл.290 от ГПК. Този порок на атакуваното определение обаче не може да бъде саниран в настоящото производство, по изложените по-горе съображения за недопустимост на частната касационна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. П. Н., подадена чрез адв.С., срещу определение № 3634 от 27.12.2011год. по ч.гр.д.№ 2482/2011год. на В. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 155/2012год. по описа на ВКС,І г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: