3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 02.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1105 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2698/13.ІІ.2018 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 88 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 10.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 6613/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното определение на СГС, ГК, с-в І-13, от 8.ХІ.2017 г. по гр. д. № 1644/2017 г.: за отказ да му бъде възстановен срок за отговор на подадената от [фирма]-София искова молба (с вх. № 29966/26.ІV.2017 г.), с която срещу настоящия частен жалбоподател е бил предявен осъдителен иск с цена 173 599.51 лева.
Оплакванията на търговеца настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на искането с правно основание по чл. 64, ал. 2 ГПК, с който последното да бъдело удовлетворено.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 към частната жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с противоречие между атакуваното въззивно определение и практиката на ВКС, като едновременно с това изрично се позовава на очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт /ал. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Ответната по настоящата частна жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционния отказ по молбата на търговеца настоящ частен касатор с правно основание по чл. 64, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е приела – в стриктно съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, че „възстановяването на срока е възможност, предоставена на страната субсидиарно – само ако не е имала възможност да иска продължаване на срока преди изтичането му”, както и че такива доказателства не са били ангажирани от представителя на [фирма]. Следователно решаващият правен извод на САС е базиран както върху горната му констатация по т. 2 на чл. 65, ал. 1 ГПК досежно неподкрепеност на искането с поне едно годно доказателство, така и за липса на друга обосновка на същото извън твърдението за настъпила смърт на близка родственица на управителя на осмия ден от започналия да тече двуседмичен срок за отговор на исковата молба.
Обжалваното определение на САС не е очевидно неправилно, тъй като се основава на точно прилагане на процесуалната разпоредба на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. По естеството си този съдебен акт е произнасяне на въззивния съд единствено по процесуалноправен въпрос: за нереализираната от молителя [фирма] налична възможност да поиска продължаване на срока за отговор на искова молба преди той още да е изтекъл, вкл. и в неговия последен ден, определен в процесния случай по правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК /във вр. чл 60, ал. 4 ГПК/. Ето защо голословно се явява оплакването на частния касатор, че постановеното от САС определение било необосновано, докато тезата му, че същият съдебен акт бил постановен в нарушение на материалния закон е и правно несъстоятелна – предвид липсата на относим към случая материален закон.
Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба не е бил формулиран релевантен за изхода на делото правен въпрос, по който САС да се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС, а това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без въобще да е необходимо обсъждане на релевираната допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Напротив, атакуваното въззивно определение съобразява практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 591/1.ХІ.2011 г. на ІІІ-то г.о., постановено по ч. гр. дело № 469/2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 88 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 10.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 6613/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2