1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр.София, 21.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1421 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Р. Г. К. – нотариус с рег. № *** и с район на действие РС – Б., срещу определение №17/23.01.2015г., постановено по ч.гр.д. №576/2014г. на Окръжен съд – Видин, с което са отменени постановените от касатора откази от 12.12.2014г. за извършване на нотариални удостоверявания – правни сделки с нотариални актове.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1)дали договорът за делба е сам по себе си безспорен титул за собственост и е валиден документ за собственост по чл.586, ал.1 ГПК; 2)при неучастие на сънаследник нотариусът има ли право без съдебно оспорване да приеме делбата за нищожна; 3)прилага ли се служебно института на придобивната давност и може ли дългата 10-годишна давност да се докаже с представянето само на договор за доброволна делба, носещ дата преди повече от десет години; 4)за възможността за касационно обжалване на определението на съда, с което се отменя от отказа на нотариуса.
Ответникът по касационната жалба Д. П. М. в законоустановения срок не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Обжалвано е определение на ОС – Видин, с което е отменен отказ на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване – правна сделка с нотариален акт /чл.569 т.1 ГПК/.
Постановеният съдебен акт не е сред кръга определения, очертан в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, каквито са: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Разпоредбата на чл.577, ал.1 ГПК предвижда обжалване само на отказа да се извърши нотариално удостоверяване. Тъй като с определението на ОС – Видин този отказ е отменен, т.е. молбата за издаване на искания охранителен акт е приета за основателна, то поначало това произнасяне на съда не попада в предметния обхват на чл.274, ал.3 ГПК, съгласно нормата на чл.537 ал.1 ГПК. В този смисъл е и даденото разрешение в т.6 от ТР №1/2001г. на ОСГК, съгласно което на касационен контрол подлежат само актовете, които поставят край на производството и решават в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за издаване на охранителен акт, или за извършване на нотариално действие. Когато отказът е отменен, молителят е получил търсеното съдействие за своите лични и имуществени права и целта на инициираното от него охранително производство е постигната.
Освен това, по общото правило на закона, право на жалба имат лицата, които притежават процесуална легитимация за това, в разглеждания случай – страните в нотариалното производство. Нотариусът е длъжностно лице в нотариалното производство, той го ръководи, оказва съдействие при законосъобразното развитие на гражданските правоотношения и издава крайния акт. До постановяване на искания охранителен акт, с който нотариалното производство приключва, нотариусът има ролята на решаващ орган в него /в с.см. са мотивите по т.9 от ТР№7/2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това, той не е активно легитимиран да обжалва актовете на съда, с които се отменят негови откази, тъй като в този етап на нотариалното производство той не е по смисъла на закона „страна” в него, а е решаващ орган. Като такъв нотариусът следва да се съобрази с постановения съдебен акт и да извърши съответното нотариално удостоверяване.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.№624 от 11.02.2015г., подадена от Р. Г. К. – нотариус с рег. № *** и район на действие РС – Б., против определение №17/23.01.2015г., постановено по ч.гр.д. №576/2014г. на Окръжен съд – Видин.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.