О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1649/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.Б. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-4 от 22.01. 2014 год., по в.гр.д.№ 1902/2013 год., с което е потвърдено решение № 114/04.07.2013 год., по гр.д.№ 106/2013 год. на Несебърския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, иск по чл.270 ГПК против [фирма] за прогласяване нищожността на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1174 от 11.03.2011 год., издадена на осн. чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 430/2011 год. по описа на Благоевградския районен съд за сумата 70 515.60 лв. главница и 39610.18 лв. лихви, във вр. със сключено между страните споразумение от 19.08.2005 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”При липса на изрична законова дефиниция на нищожен съдебен акт, какво следва да се разбира под нищожно и унищожаемо съдебно решение?”; 2. „Как превишаването на пределите на предоставената правораздавателна власт влияе върху действителността на издадения акт на съда и важат ли общите понятия за нищожност и недопустимост на съдебните решения по отношение на разпореждането в заповедното производство?”; 3.”Как се съотнася силата на пресъдено нещо в заповедното производство, без да има постановено съдебно решение към заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК, от родово некомпетентен съд?”;4.” Във всички случаи ли подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за парична сума е задължително да бъде уважено от съда, пред който е подадено заявлението?”;5.”Как се прилага служебното начало и следва ли съдът да извършва проверка относно наличието на предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, вкл. и на собствената си компетентност?”; 6. ”Следва ли съдът да черпи права от собственото си неизпълнение и във всички последвали решения да се обосновава единствено и само на неспазване на срока за възражение, при условие, че сам съдът отхвърля възражението на жалбоподателя, относно съобщение получено от упълномощеното лице, без по никакъв начин да споменава собственото си неизпълнение?”; 6.”В този случай, ако районният съд бе изпълнил задължението си по закон да следи за компетентността си служебно, щеше ли да се стигне до пропуснат срок на възражението?”; 7.” Може ли съдът да се позовава на срока за възражение, при условие, че има порок в процедурата по издаване на заповед за изпълнение?”; 8.” Има ли порок в процедурата по издаване на заповед за изпълнение?”; 9.” След като съдът в последващите си решения приема, че има порок в процедурата по издаване на заповед за изпълнение, следва ли това да няма никакъв ефект, значение и последствия?”.
Селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа по отношение на първия от поставените правни въпроси, като по отношение на всички останали е въведен критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не е заявил становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено отхвърлителното решение на първостепенния съд, Бургаският окръжен съд е приел, че подаденото пред Ботевградския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за парична сума, искът за която не би бил подсъден на районния съд, е извън компетентността на последния. Позовавайки се на родовата подсъдност, като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно, решаващият състав, по арг. от чл.270, ал.3 ГПК, е счел, че нарушаването и, каквото е налице в разглеждания случай, има за своя правна последица постановяване на недопустим съдебен акт.
Защитата срещу последния, обаче, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не е по предприетия от жалбоподателя исков ред, предвиден в чл.270, ал.2 ГПК, относим единствено към нищожните съдебни решения, а е специфична – с оглед изрично предвидените в процесуалния закон способи – чрез възражения по чл.414 и по чл.423 ГПК или, при определените в закона предпоставки – чрез иск, основан на чл.423 ГПК, поради което неизползване на последните от ищеца– длъжник в заповедното производство изключва и успешното и реализиране.
Съобразени решаващите мотиви в решението на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси, дори и да са важни теоретични въпроси, нямат характеристиката на обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е недоказана. Нещо повече, дори и да се приеме, че въпросите от №1 до № 4 биха могли да бъдат възприети за значими за изхода на делото и поради това попадащи в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, недоказани по отношение на тях се явяват поддържаните селективни основания, поради следното:
Визираното противоречие по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът се позовава, относно първия от формулираните въпроси не е налице, тъй като цитираното в тази вр. решение № 123 от 04.04.2012 год., по гр.д.№ 777/2011 год. на І г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК представлява, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителна за съдилищата в страната практика и е неотносимо към селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това разгледано и по същество – с оглед на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, същото е въобще неотносимо. С него е даден отговор на въпроса пред кой родово компетентен съд – районен или окръжен трябва да се предяви иск за нищожност на влязло в сила решение, какъвто въобще не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд.
Останалите посочени в касационната жалба съдебни решения, постановени от различни съдилища в страната, с които е аргументиран въведения критерий за селекция, са без отбелязване да са влезли в сила, което само по себе си, според задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да се отрече принадлежността им към формираната от съдилищата практика.
Ето защо само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че независимо от отсъствието на законови дефиниции за нищожно и за недопустимо съдебно решение, спор в съдебната практика относно разграничителните критерии за тези пороци и съдържанието им, не съществува. Според същата нищожно е решението, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност, или е постановено от едноличен съдия, вместо от съдебен състав. Нищожно е също и съдебното решение, постановено от съдебен състав, в който участва лице, което не е избрано по надлежния ред от Висшия съдебен състав, както и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, или по правен спор, попадащ извън пределите на лицата и териториалната компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. Нищожно е и устно постановеното решение, или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат. Недопустимо, пък, е онова съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, извън предмета на спора или по иск, който му е неподсъден. За разлика от нищожността, която като порок на съдебния акт може да се релевира по исков път и чрез възражение, защитата срещу недопустимостта на съдебния акт е само по пътя на обжалването, респ. по предвидения от законодателя специален ред за оспорване издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Пропускът на страната да осъществи защитата си срещу недопустимия съдебен акт по предвидения в процесуалния закон ред, както е в разглеждания случай, има за своя правна последица влизането му в сила, което обстоятелство е и съобразено от въззивния съд.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според приетото в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е налице било, когато е касае до приложението на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива е неправилна, респ. създадена при други обществено- икономически отношения и следва да бъде изоставена, било когато приложимата законова разпоредба е неясна, непълна или вътрешно противоречива, което налага корективното и тълкуване. Тези изисквания в настоящия случай, освен,че не са осъществени, не са и наведени като доводи от жалбоподателя.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски и предвид изхода на делото в производството по чл.288 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива – арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-4 от 22. 01. 2014 год., по в.гр.д.№ 1902/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: