О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 24.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ : Любка Богданова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от съдия БОГДАНОВА ч.гр.д. № 214/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Б., Б. Б. В. и В. Б. В. и тримата от гр. С., против определение № 2 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 5170/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. С това определение е оставена без разглеждане молбата им за отмяна, поддържана и като частна жалба от 12.06.2008 г. срещу влязло в сила решение № 401 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 1608/2008 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че определението е неправилно.
Ответникът по частната жалба в писмения отговор изразява становище за оставяне в сила определението, като правилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира частната жалба за неоснователна, поради следното:
С решение № 401 от 22.04.2008 г. постановено по гр.д. № 1608/2008 г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната им жалба против действията на съдебен изпълнител № 844 по изп.д. № 2* Срещу решението жалбоподателите са подали молба за отмяна, поддържана и като частна жалба, която с атакуваното определение състав на ІІІ г.о. при Върховния касационен съд е оставил без разглеждане, по съображения, че в молбата за отмяна не се съдържат твърдения за наличието на нито едно от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, а като частна жалба е недопустима, тъй като решението на Софийски градски съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението е правилно.
Отмяната по чл.303 ГПК е извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения само при наличието на изрично посочените основания за отмяна. Като специално средство за извънинстанционен контрол при отмяната не могат да се навеждат общите оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, след като същите не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл.303 ГПК. В случая не е налице нито едно от посочените в закона основания за отмяна, поради което правилно съставът на ІІІ г.о. при ВКС е приел, че поради липса на обстоятелства, които попадат във фактическите състави на чл.303 ГПК подадената молба е недопустима, и я е оставил без разглеждане.
Законосъобразен е и изводът, че разгледана като частна жалба също е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 436 и сл. ГПК в производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, окръжният съд действа като контролна, а не като въззивна инстанция. Решението му е окончателно и не подлежи на обжалване- чл.437, ал.4 ГПК, аналогичен на чл.334, ал.4 ГПК /отм./. В случая предмет на обжалване е неподлежащо на касационен контрол решение на СГС постановено в производство по чл.436 и сл. ГПК, поради което правилно съставът на ІІІ г.о. при Върховния касационен съд е оставил без разглеждане, като недопустима подадената жалба.
По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното определение се потвърди. Предвид изложеното развитите в частната жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението от Софийски градски съд не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
П. определение № 2 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 5170/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: