О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 25.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3380/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Н. И. и В. Н. И. чрез техния пълномощник адв. Б. М. срещу въззивно определение № 863 от 30.07.2019 г. по ч.в.гр.д. № 239/2019 г. на Окръжен съд – Смолян. С него е потвърдено определение № 45 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 337/2018 г. на Районен съд- Златоград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от М. И. и В. И. против С. А. С. искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е необоснован, тъй като съдът неправилно е определил недвижимия имот, предмет на спора, и оттук е направил погрешен извод, че правото на собственост на ищците върху УПИ …. не се оспорва от ответницата и следователно липсва спор за собственост между страните.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. При какви предпоставки е допустимо предявяване на положителен установителен иск за собственост и други вещни права, за да е налице правен интерес от водене на делото. Какви действия трябва да извърши съдът за да установи дали е налице правен интерес. Достатъчни ли са за тази цел обоснованите твърдения, наведени в исковата молба, или при необходимост следва да се изискат и допълнителни уточнения при участие на страните, а в случай на нужда – и с назначаване на вещо лице. 2/ Представлява ли неправилното отразяване в кадастралния план на реална част от поземлен имот като част от друг поземлен имот и записването му в списъка на собствениците на името на друго лице обстоятелство, обуславящо правен интерес, както и различното ситуиране на имотната граница по приложен регулационен план, което поражда спор за имотната граница. 3/ Относно задължението на съда да обсъди всички възражения, обстоятелства и доказателства , които са от значение за изхода на спора. Считат, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор на частната касационна жалба ответницата по касация С. А. С. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против С. А. С. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че са собственици на УПИ …. в кв…. по плана на [населено място], с обща площ 446.70 кв.м, от които според ПУП на селото 300 кв.м попадат в ПИ № ….; 61.70 кв. м. попадат в ПИ № …. и 85 кв.м попадат в ПИ № …., като действителната имотна граница между имоти кад. № …. и № …. преминава по изградената на регулационната линия между УПИ …. и УПИ …. масивна ограда с височина 0.60 кв.м.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от провеждането на установителния иск за собственост, тъй като правото им на собственост върху УПИ …. не се оспорва от ответницата. В действителност правният спор между страните е относно местоположението на регулационната граница между УПИ …. и УПИ …. по действащия и към момента регулационен план от 1978 г. и дали изградената между двата парцела масивна ограда съвпада с тази граница, но този спор е разрешен с постановеното решение по гр.д. № 425/2012 г. по описа на Районен съд- Златоград, което е влязло в сила. Съдът е приел, че с това решение със сила на пресъдено нещо са установени в отношенията между страните пространствените предели на УПИ …., собственост на ответницата С. С., и на собствения на ищците УПИ …., като е установено, че построената ограда навлиза в имота на С., и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до проверка по същество. Първият от поставените правни въпроси относно това кога е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС, според която правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство е обусловен от наличието на правен спор между страните и се определя въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба. В случая предявеният установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК има за предмет установяване на правото на собственост на ищците, жалбоподатели в настоящото производство, върху УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], но в исковата молба липсват твърдения правото им на собственост върху този имот в границите му, определени с действащия ПУП, да се оспорва от ответницата. В съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства съдът е приел, че ищците свързват правния си интерес с установяване на правото си на собственост върху терена, заключен между регулационната граница на собствения им имот с УПИ …. и изградената от тях масивна ограда. Спорът за собственост на тази реална част между ответницата С. С. и праводателя на ответниците – Н. И., е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 485/2012 г. на Районен съд- Златоград по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. С., с което е прието, че оградата навлиза със 17 кв.м в имота на С., съставляващ УПИ …., и праводателят на жалбоподателите е осъден да й предаде владението върху тази част. Жалбоподателите в настоящото производство са придобили правото на собственост върху УПИ …. от ответника по ревандикационния иск Н. И. след влизане на решението в сила, поради което на основание чл. 298, ал.2 ГПК то има сила на пресъдено нещо и по отношение на тях, което означава, че спорът за собственост на тази част не може да бъде пререшаван. С влизане в сила на това решение са преклудирани всички възражения, основани на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания, които праводателят на жалбоподателите е противопоставил или е могъл да противопостави срещу претендираното от ищцата С. право на собственост, в това число и че регулационната граница между нейния и неговия имот е била неправилно отразена в плана. Последващ иск за собственост на същия имот, предявен от ответника по този иск, респ. от неговите правоприемници, основан на такива факти, е недопустим. Поради това и вторият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора и не може да обоснове основание за достъп до касационно обжалване. Въпросът е свързан с изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост на предявения иск, които не са споделени от въззивната инстанция. Следва да се посочи и това, че при формулирането на въпроса е допуснато и смесване на понятията „кадастрален” и „регулационен” план, съответно „имотни” и „регулационни” граници, които са различни и имат точно определено в закона значение. Не се твърди в исковата молба, а и в представените с нея писмени доказателства няма данни за одобряване след 1978 г. на нов кадастрален план или на кадастрална карта, за да се преценява дали регулационните граници по приложен регулационен план са били заснети като имотни.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения на страните във връзка с доказателствата, тъй като въззивният съд е изпълнил това свое задължение. Въз основа на наведените с исковата молба твърдения и възраженията, заявени от ответницата с отговора на исковата молба, съдът е обосновал извод за липса на правен интерес от провеждането на установителния иск за собственост на УПИ …. поради липсата на правен спор между страните относно същия. Обсъдил е твърденията на ищците, с които ищците обосновават правен интерес, във връзка с възражениета на ответницата, заявени с отговора на исковата молба и представените към него писмени доказателства, касаещи предходни спорове за собственост между праводателя на ищците и ответницата С., и е приел, че спорът за собственост е концентриран върху принадлежността на правото на собственост върху площта, заключена между регулационната граница и изградената масивна ограда, попадаща в УПИ …., който обаче е вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на частната касационна жалба ответната страна С. А. С. е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но към отговора не са представени доказателства такива да са били уговорени и заплатени от нея.
С молба вх. № 7989 от 17.09.2019 г. същата представя договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатила на адв. К. Г. сумата 219 лв. за : от които 189 лв. за заверка на преписи от документи по чл. 32 ЗА, представляващи материали по изп.д. № 27/2017 г., сумата 30 лв. хонорар за извършен оглед на имота на 28.08.2019 г. настоящият състав намира, че така направените разноски не са във връзка с касационното производство, поради което няма основание заплащането им да бъде възлагано в тежест на жалбоподателите.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 863 от 30.07.2019 г. по ч.в.гр.д. № 239/2019 г. на Окръжен съд- Смолян.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. А. С. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер общо на 519 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: